Търсене в текстове за 'отговорност отговорен отговорни'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 369 резултата от 204 текста с части от думите : 'отговорност отговорен отговорни'.

1. 17_б. ВТОРО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Вярвам, че не бих искал да се справя с отговорността, която днес съм поел към вас с моето изложение, че на този въпрос трябва да отговорим с не.
Накрая на своята сказка Оствалд казва: "Енергията, колкото и необходима и полезна да бъде тя за разбирането на природата, достатъчна ли е също тя за тази цел /именно за обяснение на света на телата/? Или има явления, които не могат да бъдат представени чрез досега известните закони на енергията в тяхната пълнота?..... Вярвам, че не бих искал да се справя с отговорността, която днес съм поел към вас с моето изложение, че на този въпрос трябва да отговорим с не. Колкото и огромни да са предимствата, които енергийното схващане на света има пред механическото или материалистичното, както ми се струва, още отсега могат да бъдат посочени точките, които не могат да бъдат покрити чрез познатите главни принципи на енергетиката и които поради това сочат към съществуването на принципи които са над тях. Енергетиката ще остане наред с тези нови принцип. Само че в бъдеще тя не ще бъде, както трябва да я считаме днес, най-обхватният принцип за овладяването на природните явления, а вероятно ще се яви като един особен случай на още по-общи отношения, за чиято форма засега едва ли можем да имаме някакво предчувствие."
към текста >>

2. 01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Този ход на мислите ме изведе над тогавашните теоретици на познанието, чието остроумие и научно чувство на отговорност аз напълно признавах.
Зад сетивните явления аз търсих не лишени от дух светове на атомите, а духовното, което се изявява привидно вътре в човека, но което в действителност принадлежи на самите сетивни неща и процеси. Чрез поведението на познаващия човек се ражда илюзията, като че мислите за нещата са вътре в човека, докато в действителност те царуват в самите неща. Човекът има нужда да ги отдели от нещата в едно илюзорно изживяване; в истинското изживяване на нещата той отново ги възвръща на нещата. Тогава развитието на света трябва да се разбира така, че не духовното, което съществуваше по-рано, от което по-късно се развива духовното естество на човека, има наред със себе си и вън от себе си нещо духовно. По-късната одухотворена сетивност, в която се явява човекът, се явява тогава благодарение на това, че духовния прадед на човека се съединява с несъвършените не духовни форми и, преобразявайки ги, се явява после в една достъпна за сетивата форма. Този ход на мислите ме изведе над тогавашните теоретици на познанието, чието остроумие и научно чувство на отговорност аз напълно признавах. Той ме доведе до Гьоте.
към текста >>

3. 04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н.
Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си. Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали. Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н. и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”. Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие. Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление. Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание. Едва мисленето установява връзката.
към текста >>

4. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен.
Да видим как Ницше описва впечатлението, което му прави Кармен на Бизе: „Аз ставам по-добър човек, когато ми говори Бизе. Също и по-добър музикант, по-добър слушател. Може ли изобщо да се чуе нещо по-добро? Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми се, че изживявам нейното възникване. Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен. И странно, всъщност не мисля за това, или не знам колко много мисля за това. Защото толкова други мисли минават през главата ми в същото време... Забелязали ли сте, че музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант? Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми.
към текста >>

5. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Чувството на неговата морална отговорност нараства при всяко негово деяние до безграничност.
Възкръсналият на по-висока степен човек чувствува в себе си вечния, необходим подтик на Всемира, както ливадното цвете; той действа така, както ливадното цъфти. Чувството на неговата морална отговорност нараства при всяко негово деяние до безграничност. Защото това, което той не върши, е отвлечено от Всемира, то е едно умъртвяване на Всемира, доколкото възможността за подобно умъртвяване зависи от него.
към текста >>

6. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си.
Следователно, не се ли описват опасности, когато се говори за Мистериите? Не се ли отнема щастието, даже най-ценното в живота на онези, които биват довеждани пред портата на долния свят? Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си. И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност? Такива били въпросите, които посветеният е трябвало да си постави. Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината. Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие. Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин.
към текста >>

И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност?
Следователно, не се ли описват опасности, когато се говори за Мистериите? Не се ли отнема щастието, даже най-ценното в живота на онези, които биват довеждани пред портата на долния свят? Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си. И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност? Такива били въпросите, които посветеният е трябвало да си постави. Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината. Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие. Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин. Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна?
към текста >>

7. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен.
Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим? Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено. „Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците. Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени. Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен. Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение. Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух."
към текста >>

8. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност.
У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
към текста >>

9. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Всичко се поставя на неговата лична отговорност.
Лош Посветен би бил този, който не прилага узнатите тайни в служба на целия свят, и то по възможно най-добрия начин. За съобщенията в тази област не съществуват други пречки, освен неразбирането на този, за когото са предназначени. Впрочем висшите тайни не са подходящи за обсъждане в обикновени разговори. Обаче от друга страна никому не може да се "забрани", ако е преминал през описаните степени и е решил, че трябва да сподели един или друг факт от областта на окултното познание. Нито един човек не може да му наложи каквато и да е "клетва". Всичко се поставя на неговата лична отговорност. Сега той се научава, независимо от обстоятелствата, да търси мотивите за своите действия единствено в себе си. И "клетвата" означава не друго, а че ученикът е достатъчно напреднал, за да поеме такава отговорност.
към текста >>

И "клетвата" означава не друго, а че ученикът е достатъчно напреднал, за да поеме такава отговорност.
Впрочем висшите тайни не са подходящи за обсъждане в обикновени разговори. Обаче от друга страна никому не може да се "забрани", ако е преминал през описаните степени и е решил, че трябва да сподели един или друг факт от областта на окултното познание. Нито един човек не може да му наложи каквато и да е "клетва". Всичко се поставя на неговата лична отговорност. Сега той се научава, независимо от обстоятелствата, да търси мотивите за своите действия единствено в себе си. И "клетвата" означава не друго, а че ученикът е достатъчно напреднал, за да поеме такава отговорност.
към текста >>

10. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Така стигам съвсем близо до представата, че аз съм само малка частица от цялото човечество и съм солидарно отговорен за всичко, което става по света.
Така стигам съвсем близо до представата, че аз съм само малка частица от цялото човечество и съм солидарно отговорен за всичко, което става по света. Това съвсем не означава, че подобна мисъл трябва да се прояви в чисто външни и агитаторски действия. Най-напред тя трябва тихо да узрее в душата. Едва по-късно и постепенно тя ще се отрази и върху външното поведение на човека. В тази област всеки може да започне промените единствено по отношение на себе си. Безполезно е подобни неща да се превръщат във всеобщи изисквания за човечеството.
към текста >>

11. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка. Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода. Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие. Сега той може да предприеме действия, чиито мотиви да напълно непознати за хора встрани от окултното обучение. Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
към текста >>

12. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти.
Но сега, за да я избегнеш, твоята собствена мъдрост трябва да е толкова голяма, че да се справи със задачата, която по-рано изпълняваше скритата за теб космическа мъдрост. И когато прекрачиш моят праг, аз няма да те напусна нито за миг. Сега вече, винаги щом разсъждаваш неправилно, отблъскващата и демонична маска на моя образ, ще се изправя веднага пред теб. Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога в името на твоите бъдещи действия да се съединя отново с теб. Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти. Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен. А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш. Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
към текста >>

Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога в името на твоите бъдещи действия да се съединя отново с теб. Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти. Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен. А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш. Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
към текста >>

Новото усещане за свобода ще се извиси над всички други чувства; и по този начин новите задължения и новата отговорност ще застанат пред него като нещо, което на определена степен от своя живот, човек трябва да поеме.
Впрочем никой не би могъл да понесе неподготвен описаната тук гледка; обаче окултното обучение, което поначало прави възможно приближаването на човека "до прага", му предоставя в подходящ момент и необходимата сила. Да, този вид обучение може да протече толкова хармонично, че влизането в новия живот да е напълно лишено от бури и страшни изживявания. И тогава цялата драма на окултният ученик при срещата му с "Пазачът на прага" ще бъде съпроводена с предчувствието за онова блаженство, което ще определя и цялата атмосфера на новопробудения му живот. Новото усещане за свобода ще се извиси над всички други чувства; и по този начин новите задължения и новата отговорност ще застанат пред него като нещо, което на определена степен от своя живот, човек трябва да поеме.
към текста >>

13. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания.
Колкото по-дълбоко човек навлиза в истинската окултна наука, толкова по-скромен става. Едва тогава той разбира как съвсем постепенно трябва да узрее и да стане достоен за определени познания. И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл. Когато човек се е запознал поне с някои неща, той вижда колко безкрайно дълъг е пътят, който стои пред него. Чрез знанието човек достига до разбирането на това, “колко малко знае”. И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания. И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания. Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
към текста >>

14. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 GA_13 Въведение в Тайната наука

От предговора към първото издание е видно до каква степен се чувствувах отговорен пред естествената наука за всичко, което тогава написах върху духовното познание.
Според тогавашната ми душевна нагласа, съдържанието на тази книга трябваше да бъде предадено под формата на мисли, които макар и подходящи за описание на духовния свят бяха едно по-нататъшно продължение на мисли, характерни за естествената наука. От предговора към първото издание е видно до каква степен се чувствувах отговорен пред естествената наука за всичко, което тогава написах върху духовното познание.
към текста >>

15. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

На първо време той не можеше да предаде своята отговорност на нито един следатлантец.
Една характерна черта за тази прамъдрост е хармоничното съзвучие между различните оракули на Атлантската епоха. Защото всеки един от великите Учители можеше да разкрие част от оракулските тайни. От различни те лица на мъдростта се получаваше съвършена хармония, защото зад всички тях стоеше най-дълбоката мъдрост на Христовото Посвещение. Наистина, онзи Учител, който беше духовен последовател на Христовия Посветен, не изнасяше пред другите това, което можеше да разкрие самият Христов Посветен. Последният оставаше зад кулисите на развитието. На първо време той не можеше да предаде своята отговорност на нито един следатлантец. Христовият Посветен се различаваше от него по това, че можеше да преработи в човешки представи всичко, което виждаше от Христовата тайна, докато индийският Христов Посветен можеше да представи тази тайна само като отражение в символи и знаци. Защото неговият начин на мислене, основан на представите, не можеше да се добере до тази тайна.
към текста >>

16. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

се чувства отговорен да извърши,
се чувства отговорен да извърши,
към текста >>

17. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос. Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>

18. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*31.Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>

19. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>

20. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото.
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой ред, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот. Такива институции ще са добри в техническо отношение, ако направят така, че стоките да се произвеждат и доставят по най-ефективния възможен начин. Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото. Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси.
към текста >>

Трябва да се освободим от заблуждението, че какъвто и да било задоволителен социален живот може да се постигне без социално-мислещи и отговорни хора.
Трябва да се освободим от заблуждението, че какъвто и да било задоволителен социален живот може да се постигне без социално-мислещи и отговорни хора. Такива илюзии са същинска напаст за практичните социални идеи. Идеята за троичния социален ред цели пълно освобождаване от такива заблуждения, затова не е изненадващо, че яростно ѝ се противопоставя всеки, който продължава да живее в мъглата на такива илюзии.
към текста >>

21. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>

22. 09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи GA_26 Мистерията на Михаил

При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност.
Възниква и една друга гледна точка. При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност. Това, което се казва върху духовния свят, трябва да бъде доведено в такава форма, че образите на духовните факти и същества, които се дават, да не бъдат криво разбрани. Който слуша една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление. Когато предава отново това съдържание, това впечатление може да подържа в него един от звук и той ще бъде в състояние да формулира нещата така, че те да могат да бъдат правилно разбрани. Но когато един втори, трети става посредник, тогава вероятността става все по-голяма да се вмъкнат неточности. Всички тези неща трябва да се обмислят.
към текста >>

23. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот?
И това е общочовешкият елемент. Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан? Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот? Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
към текста >>

Интересите и отговорностите пред 27годишния Щайнер нарастват.
Годината е 1888. Интересите и отговорностите пред 27годишния Щайнер нарастват. Нови духовни срещи и кръгове, запознаване с теософското движение на Блаватска, ежедневие в кафенето на Михаелплац, където активно твори сред шума, редактор на „Немски седмичник“, за който всяка седмица трябва да пише по една статия по социални проблеми. Социалният въпрос, който ще осветли след 30 години, още сега придобива за него огромно значение. Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка.
към текста >>

24. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Шрьоер, който сам беше поел отговорността за драмите на Гьоте за този голям колективен труд, трябваше да напише въвеждащ предговор на първия от томовете, възложени на мен.
По препоръка на Шрьоер през 1882 г. Йозеф Кюршнер ме покани да редактирам естественонаучните трудове на Гьоте с уводи и придружителни коментари в рамките на планираното от него издание на „Немска национална литература“. Шрьоер, който сам беше поел отговорността за драмите на Гьоте за този голям колективен труд, трябваше да напише въвеждащ предговор на първия от томовете, възложени на мен. В него той анализираше начина, по който Гьоте като поет и мислител беше свързан със съвременния духовен живот. Той виждаше в светогледа, който донесе следващата след Гьоте естественонаучна епоха, падение от духовната висота, на която се намира Гьоте. В този предговор по изчерпателен начин беше охарактеризирана задачата, която се падаше на мен във връзка с издаването на естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>

25. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието.
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини. На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието.
към текста >>

26. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Така че за мен скоро възникна въпросът дали мога да поема пред вътрешното си същество и пред духовния свят отговорността да работя в този кръг.
Така че за мен скоро възникна въпросът дали мога да поема пред вътрешното си същество и пред духовния свят отговорността да работя в този кръг. Защото ако и много от личностите, за които става дума, да ми бяха много симпатични, ако и да се чувствах в приятелски отношения с тях, що се касае до живеещото вътре в мен, те също се числяха към онези хора, във връзка с които възникваше въпросът: „Не следва ли да замълча? “
към текста >>

27. Бележки GA_28 Моят жизнен път

Още през следващия месец той встъпва на тази длъжност и поема отговорността за четиримата синове: Рихард, Артур, Ото и Ернст до есента на 1890 г.
90 Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета: По препоръка на областния управител д-р Валзер през юни 1884 г. съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на домашен учител“ в нейния дом. Още през следващия месец той встъпва на тази длъжност и поема отговорността за четиримата синове: Рихард, Артур, Ото и Ернст до есента на 1890 г. Детето, към което е насочено специалното внимание на Рудолф Щайнер, е Ото.
към текста >>

Отговорен редактор: д-р Рудолф Щайнер, Берлин.
269 издаването на „Списание за литература“: От 10 юли 1897 г. Рудолф Щайнер и Ото Ерих Хартлебен поемат издаването. През 1898 и 1899 г. към тях се присъединява Мориц Цитер. Отговорен редактор: д-р Рудолф Щайнер, Берлин. Издателство на Емил Фелбер във Ваймар, по-късно на Зиг-фрид Кронбах в Берлин. От 17 март до 29 септември 1900 г. Рудолф Щайнер е единственият издател.
към текста >>

28. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Членовете на Обществото ще бъдат допускани в него чрез подаване на заявления, след период на членство, определян от отговорните за това лица в Гьотеанума.
5. Единното Антропософско общество вижда Университета за Духовна Наука в Дорнах като естествен център на своята дейност. Той ще се състои от 3 класа. Членовете на Обществото ще бъдат допускани в него чрез подаване на заявления, след период на членство, определян от отговорните за това лица в Гьотеанума. Така ще става постъпването в първи клас на Свободния Университет за Духовна Наука. Приемът във втория, съответно в третия клас, ще се осъществява след като ръководството на Гьотеанума намери достатъчно основания за това.
към текста >>

29. 5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото GA_39 Писма до членовете

Щом някой стане деен член по какъвто и да било начин в Обществото, той поема върху себе си голяма отговорност и един сериозен кръг от задължения.
Щом някой стане деен член по какъвто и да било начин в Обществото, той поема върху себе си голяма отговорност и един сериозен кръг от задължения. Тези, които не възнамеряват да бъдат така дейни, не трябва да бъдат обезпокоявани в спокойните области на тяхната работа; но ако някой член предприеме каквато и да било дейност в Обществото, той трябва оттогава нататък да превърне интересите на Обществото в свои собствени и не трябва в никакъв случай да забравя това.
към текста >>

В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности.
Но тъкмо поради това, че от същността на Антропософското общество възниква кръгът от задължения за неговите най-дейни членове, този кръг трябва да се възприема по най-сериозния начин. Някой член може например да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията. В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности. Тогава трябва да има ясно разбиране за духовното и интелектуално състояние на днешното човечество. Той трябва да бъде наясно в собственото си съзнание със истинската задача на Антропософията. Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на Обществото. Той трябва да бъде далеч от мисълта: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори оклеветявани от опоненти".
към текста >>

30. 19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли' GA_39 Писма до членовете

При разпространяване съдържанието на Антропософията на първо място е необходима съвест и силно чувство за отговорност.
Друга гледна точка също подлежи на разглеждане. При разпространяване съдържанието на Антропософията на първо място е необходима съвест и силно чувство за отговорност. На това, което се казва за духовния свят трябва да се придаде такава форма, че образите на духовните факти и същества да не бъдат изложени на недоразумения. Всеки, който чува лекция в Гьотеанума получава непосредствено впечатление. Ако той повтори съдържанието на това, което е чул, впечатлението може да отзвучи в него; и тогава той самият е в състояние да формулира нещата така, че те да бъдат правилно разбрани. Но ако то е повторено от втора или трета ръка възможността за промъкване на неточности обаче става все по-голяма. Всички тези неща трябва да се знаят.
към текста >>

31. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството. Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
към текста >>

32. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило. Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна. Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост. Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени.
към текста >>

33. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Правейки това, тя бе единствената причина за първата война в петата подраса, която се състоя с пълна човешка отговорност.
Те не биха казали “войната е добра” или “войната е лоша” повече, отколкото че лъвът е добър или лош; доброто и злото започнаха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, и човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен. Именно тогава възникна съзнателната война. Това е показано в мита, където четем, че всички богове присъствали на сватбата на Пелей с богинята на морето Тетида - освен една, богиня която дотогава нямаше влияние на Земята, защото не беше достигнат етапа, на който се получи съюзът на манас с кама. Тогава на физически план започва да действа богинята Ерида, богинята на раздора. Тя подхвърля ябълка, раздор, в човешката природа. Правейки това, тя бе единствената причина за първата война в петата подраса, която се състоя с пълна човешка отговорност. В Троянската война се изразява митичното. Преди това конфликтът се разрешаваше инстинктивно.
към текста >>

34. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>

35. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната.
Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.
към текста >>

36. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Трябва да се подчертае днес, че никой свободен масон – даже не и онзи, който има 96-та степен – би поел отговорността да преведе друг свободен масон през тези предписания, тъй като той самият не е минал през тях.
Трябва да се подчертае днес, че никой свободен масон – даже не и онзи, който има 96-та степен – би поел отговорността да преведе друг свободен масон през тези предписания, тъй като той самият не е минал през тях.
към текста >>

37. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Но в редовете на Свободните масони днес няма никой, който би поел отговорността да насочва някого практически, тъй като самите въпросни лица не са преминали сами тези инструкции и цялата работа е само едно условно подреждане, и цели само да даде форма за нещо, което ще дойде в бъдеще.
Посредством всеки от тези четири пътя чрез Мизраимския ритуал човек може да се издигне до едно по-високо познание. Но в редовете на Свободните масони днес няма никой, който би поел отговорността да насочва някого практически, тъй като самите въпросни лица не са преминали сами тези инструкции и цялата работа е само едно условно подреждане, и цели само да даде форма за нещо, което ще дойде в бъдеще. Възможно е, тази форма да се изпълни с окултно знание. Окултното знание трябва да се отлива в съществуващи форми. Важното е в света да съществуват такива форми. Ако има разтопен метал и няма форма, в която да бъде излят, нищо не може да се извърши, освен той да се излее навън. Същото е и с духовните течения.
към текста >>

38. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност.
Втората религия беше отхранена в Близкия Изток. В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин. Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност. За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества. Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано, само ако се върши за развитието на други същества. Само онзи, който иска да повдигне отново онези, които са били отблъснати надолу, е подходящ за развитие.
към текста >>

39. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Ние трябва да работим с този велик световен поток и имаме голяма отговорност към теософското движение.
Често се разисква голямата цел, чрез теософското движение човечеството да се доведе до онзи момент на развитие, когато в бъдеще ще възникне нова раса човешки същества, когато нашата интелектуалност, такава, каквато е сега, няма повече да играе централна роля в света, а ще бъде оплодена чрез Будхи. Ние трябва да работим с този велик световен поток и имаме голяма отговорност към теософското движение. Задачата на теософите се разширява в посока към далечното бъдеще. Чрез това ние не навлизаме в една фантастична област на измислици, а онова, което научаваме за далечното бъдеще, събужда сили в нас, създава в нас това, от което се нуждаем и за ежедневните неща. Всеки, който позволи тези велики световни перспективи да ангажират неговия ум дори само за 10 минути дневно, ще действа по-различно от онзи, който е потънал само в ежедневието. Такъв човек може да внесе нещо ново, творческо и оригинално в съвременния живот. Целият прогрес зависи от внасяне оригиналност в човечеството.
към текста >>

40. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене.
Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него. Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
към текста >>

Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>

Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>

41. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Тези въпроси не могат да бъдат отговорени, ако отговорът не бъде почерпан от самите дълбини.
Цялото общо приказване днес е едно нищо. Тези въпроси не могат да бъдат отговорени, ако отговорът не бъде почерпан от самите дълбини. Онова, което съществува в света днес като социален въпрос или женския въпрос, е нищо, ако не се разбере от дълбините на световните сили и не бъде доведено до съзвучие с тях.
към текста >>

42. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>

43. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност.
Това са особени същества, които в известно отношение съвсем не приличат на човека. Те нямат физическо тяло, но имат разум. Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност. Затова нямат и чувството за несправедливост при някои лоши шеги, които изиграват на човека. Тези същества се наричат гноми и многобройни видове от тях се намират в почвата. Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите. По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди. Начинът, по който в древни времена се построяват мините, познанията за това как протичат пластовете, е възприет чрез тези същества.
към текста >>

44. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Някои от тях имат способности, които могат да се сравнят със способностите на човека, но им липсва чувството за отговорност.
В предишната лекция разгледахме стоящите под човека духовни същества. Някои от тях имат способности, които могат да се сравнят със способностите на човека, но им липсва чувството за отговорност. Видяхме как те могат да се разглеждат като отпаднали от еволюцията същества, които биха станали пречки, ако се оставят сами на себе си, но и как те могат да бъдат използвани от по-висши същества и от вредни да бъдат преобразени в полезни.
към текста >>

45. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност.
Наричаме ги елементарни същества. Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност. Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност. Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат разум, интелигентност. Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека. Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
към текста >>

Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност.
Наричаме ги елементарни същества. Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност. Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност. Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат разум, интелигентност. Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека. Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
към текста >>

Такива фантоми, които непрекъснато свистят през нашето духовно пространство, са доказателство, че самият човешки живот е причината за пораждането на същества, които в никакъв случай не въздействат по особено благоприятен начин, понеже в известно отношение те имат интелигентни свойства, но нямат морална отговорност.
Такива фантоми, които непрекъснато свистят през нашето духовно пространство, са доказателство, че самият човешки живот е причината за пораждането на същества, които в никакъв случай не въздействат по особено благоприятен начин, понеже в известно отношение те имат интелигентни свойства, но нямат морална отговорност. Те прекарват съществуването си в това, да създават в живота на човека трудности и препятствия, много повече препятствия от това, което наричаме бактерии. Дори става нещо друго. В такива същества трябва да се търсят важните причинители на болестите. Защото, когато чрез хората са създадени такива фантоми, те намират в бацилите и бактериите много добра възможност за своето съществуване, намират, така да се каже, храна чрез тях. Те повече или по-малко биха изсъхнали в своята духовна същност, ако не намират тази храна.
към текста >>

Те са същества с фина субстанциалност, които са много умни, много мъдри, макар и да нямат морална отговорност.
Човекът дава повод за пораждането на такива видове елементарни същества, когато живее не като в спортен отбор, а например както арабинът със своя кон или овчарят със своите овце. Душевното взаимодействие между овчаря и стадото овце е подобно на взаимната дейност между пчелата и цветето и оттам чувствата между овчаря и стадото овце е повод за пораждането на съвсем особени същества – саламандрите. Те са същества с фина субстанциалност, които са много умни, много мъдри, макар и да нямат морална отговорност. И тяхната мъдрост за овчарството се проявява като израз на прошепнатото като знание. Не е глупост това, което се приписва на овчарите, които не са измамници. Вътре лежи много от това, което такива същества, които се пораждат чрез взаимния живот на овчаря със стадото овце, шепнат на овчаря.
към текста >>

46. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това са Учителите, на които лежи отговорността за прехода от една раса към друга.
За Учителите казват: той се е родил в същото тяло. Той го използва столетия дори хилядолетия. Така става при повечето наставници на човечеството. Изключения правят тези учители, които имат съвършено особена мисия. Тяхното физическо тяло така се съхранява, че смърт за тях не настъпва изобщо. Това са Учителите, на които лежи отговорността за прехода от една раса към друга.
към текста >>

47. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Например когато се движат очите, за това са отговорни очните мускули, а не очният нерв.
Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по анатомичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи. Например когато се движат очите, за това са отговорни очните мускули, а не очният нерв. Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното възприятие и дейността на мозъка. Атлантецът чувстваше как в него, в мозъка и надолу по тялото му, се спускат дванадесет течения. Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения. Ако тези дванадесет нервни нишки се дължаха на обстоятелството, че въздухът охладня и цялата Нифлхайм се превърна в студена земя, то за образуването на сетивните органи на човека беше необходимо и нещо друго.
към текста >>

48. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано.
Ние ще разберем това, когато обмислим следното: Какво всъщност представлява това астрално тяло, което носим в себе си? То е една частица от великата Аура на Мъдростта, една частица Ахура Мазда, който е тялото на мъдростта на цялата земя, и в когото се вливат силите на слънцето. Така ние ходим по земята и чувстваме, че сме носители на слънчевите сили, които се вляха в земната аура. Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението.
към текста >>

Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение.
Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието. Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка.
към текста >>

49. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини.
Сега би могло да се запита: не е ли всеки, който разпространява окултни учения в определено отношение черен магьосник? Изключително вярно е, че някой, който разпространява днес окултни учения може много лесно да се превърне в черен магьосник. Това се случва когато той е неспособен да разбере пълния обхват на въздействията на окултните си учения. Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини. Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него. Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул. Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка. Ако направи това, то той преди всичко трябва да се е погрижил предварително този човек да притежава нужната зрялост, да разпространява самостоятелно окултни истини, и това не зависи от едно разумно обучени, а окултните школи го превръщат в зависещо от нещо съвсем друго, именно от това, как постепенно са се развили отделните членове на човека.
към текста >>

Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини.
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът. Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини. За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст. Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н. Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години. Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.
към текста >>

50. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност.
И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род. На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н. Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност. По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност. Това, което те правят, го правят автоматично. Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият разум, човешкият ум. Те във висша степен притежават това, което се нарича остроумие, и този, който влиза в съприкосновение с тях, има много случаи да наблюдава проявата на тази способност. Те са така устроени, че могат да изиграят на човека различни шеги, които могат да се забележат от всеки миньор, който все още е запазил в себе си чувството към природата, и не толкова миньора във въглищните мини, колкото миньора, имащ работа с металите.
към текста >>

По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност.
Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род. На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н. Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност. По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност. Това, което те правят, го правят автоматично. Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият разум, човешкият ум. Те във висша степен притежават това, което се нарича остроумие, и този, който влиза в съприкосновение с тях, има много случаи да наблюдава проявата на тази способност. Те са така устроени, че могат да изиграят на човека различни шеги, които могат да се забележат от всеки миньор, който все още е запазил в себе си чувството към природата, и не толкова миньора във въглищните мини, колкото миньора, имащ работа с металите.
към текста >>

Съществата, които нарекохме елементарни, им липсва Аза, и затова също им липсва и отговорността.
Ние видяхме, че човекът, ако се разглежда отдолу, има като първо – физическото тяло, след това етерното тяло, астралното тяло и четвърто Аза. Съществата, които нарекохме елементарни, им липсва Аза, и затова също им липсва и отговорността. Но по-долу от физическото тяло те са развили още един принцип, ще го наречем “минус първи”. Така, че можем да кажем, че при тях е развит третия, втория, първия и минус първия принцип /астрален, етерен, физически/. Но може да отидем по-далече. Има такива същества, които започват с астралното тяло и имат минус първи принцип, но и такива същества, които започват с втория, т.е., имат принципът на етерното тяло, след това принципа на физическото тяло, след това минус първи и минус втори принцип. И накрая, още имаме и такива същества, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип.
към текста >>

Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните същества на земното битие.
Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член. Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези същества ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ. Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот. Те ще бъдат, така да се каже, невидимо действащи природни духове в бъдещия период на еволюцията. С нашите сегашни природни духове е станало същото в по-ранни епохи – само, разбира се, всичко непрекъснато се изменя във връзка с характера на отделните еволюционни епохи. Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните същества на земното битие.
към текста >>

51. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят. И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса. Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>

52. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън". Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н. В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
към текста >>

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*24. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича "антропософски импулс".
към текста >>

53. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Хората биха предпочели по-скоро да потънат в илюзията, отколкото да се пробудят към отговорност.
Не е ли явно, че събитията, които разтърсиха човечеството, го накараха да направи един скок, който разтърси не един предразсъдък? Без съмнение срещат се още много пасивни съпротивления, много леност на духовете, много страхливост. Хората биха предпочели по-скоро да потънат в илюзията, отколкото да се пробудят към отговорност. Все пак у известен брой хора неудържимо се надига воля за познание.
към текста >>

54. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец".
След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "аз притежавам едно свещено благо, за което залагам цялото си същество. Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам. Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано.
към текста >>

55. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло.
към текста >>

56. 11. Бележки GA_114 Евангелието на Лука

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
*13 Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>

57. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така ние възприемаме Духовната наука в един напълно различен смисъл научаваме, че тя ни налага огромна отговорност, тъй като е подготовка за конкретното преживяване на новопоявяването на Христос.
Така ние възприемаме Духовната наука в един напълно различен смисъл научаваме, че тя ни налага огромна отговорност, тъй като е подготовка за конкретното преживяване на новопоявяването на Христос. Христос ще се появи отново поради това, че човешките същества ще се издигнат към Него чрез етерно зрение. Когато схванем това Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не преживеят нещастието да пренебрегнат това голямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос. Човекът ще стане способен да вижда етерните тела и всред тези етерни тела той ще е в състояние да вижда етерното тяло на Христос; това ще рече, че той ще израсне до един свят, в който Христос ще бъде видим за неговите новосъбудени способности.
към текста >>

58. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако разгледаме най-важните факти на живота обаче и като възможност че онова, което земята може да ни даде пред един определен период от време, не може да бъде преживяно отново през друг период, тогава ще осъзнаем, че наистина е възможно да пропуснем някои добри възможности; в този случай човек може да придобие едно вътрешно усещане за задължение и отговорност да направи максимума през всяко въплъщение, през всеки земен живот да извлече максимума по правилен начин.
Ако разгледаме най-важните факти на живота обаче и като възможност че онова, което земята може да ни даде пред един определен период от време, не може да бъде преживяно отново през друг период, тогава ще осъзнаем, че наистина е възможно да пропуснем някои добри възможности; в този случай човек може да придобие едно вътрешно усещане за задължение и отговорност да направи максимума през всяко въплъщение, през всеки земен живот да извлече максимума по правилен начин. Ние ще разгледаме по-точно как можем да използуваме тези въплъщения, ако погледнем назад с помощта на онова, което духовното изследване може да ни предложи. Сега ще ви говоря за някои факти, които вече са ви познати, но ще ги разширя, за да включат и нещо, което е неизвестно на повечето от вас, седящи тук. Онова, което вече знаете е фактът, че през нашите по-ранни въплъщения нашите души притежаваха напълно различни способности от тези, които те притежават днес. Тези качества, чрез които живее съвременното човечество и работи с тях не винаги са съществували. Ако се попитаме какво специално е най-активно в човешката душа днес, трябва да отговорим, че това е способността да се възприемат чрез сетивата по точен начин външните факти на света.
към текста >>

Макар че това ще бъдат само малцина, които ще развият тези способности през следващите няколко десетилетия, Духовната Наука ще се разпространи, защото отговорността, която човек усеща е за нещо, което реално става; то трябва да стане в унисон с естествената насока на събитията.
Макар че това ще бъдат само малцина, които ще развият тези способности през следващите няколко десетилетия, Духовната Наука ще се разпространи, защото отговорността, която човек усеща е за нещо, което реално става; то трябва да стане в унисон с естествената насока на събитията. Защо ние разпространяваме Духовната Наука? Защото в близкото бъдеще ще се появяват явления, които само Духовната Наука ще е в състояние да схване и които биха останали криво разбрани, ако не е Духовната Наука.
към текста >>

59. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така че усвояването на Антропософията става дълг; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност.
Онези, които се отнасят сериозно към процесите на човешката еволюция, решават да не позволят да стигне до застой развитието на душата, а да осигурят това развитие да съдействува Духовната част на земята да стане евентуално свободна, като остави по-грубата част да отпадне като труп защото хората биха могли да осуетят целия този процес. Тези, които желаят еволюцията да успее трябва да придобият разбиране за живота на духа чрез това, което днес наричаме Антропософия. Така че усвояването на Антропософията става дълг; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност. Когато вътрешно осъзнаем тази отговорност и вземем това решение, когато тайните на света пораждат в нас желанието да станем антропософи, тогава нашето изживяване е правилно. Но Антропософията не трябва да бъде само нещо, което задоволява нашето любопитство; тя по-скоро трябва да бъде нещо, без което ние не можем да живеем. Само тогава, когато такъв е случаят, нашето изживяване е правилно, само тогава ние действително живеем като градивни камъни в онова велико дело на градеж, което трябва да се извърши в човешките души и да може да обхване цялото човечество. Антропософията е разбулване на истинските световни явления, които хората на бъдещето ще срещнат и тези явления ще застанат пред нашите собствени души, независимо дали ще сме все още във физическо тяло или в живота между смъртта и ново раждане. Наближаващата промяна ще въздействува върху нас без значение дали още живеем във физическо тяло или то е отхвърлено настрана.
към текста >>

Когато вътрешно осъзнаем тази отговорност и вземем това решение, когато тайните на света пораждат в нас желанието да станем антропософи, тогава нашето изживяване е правилно.
Онези, които се отнасят сериозно към процесите на човешката еволюция, решават да не позволят да стигне до застой развитието на душата, а да осигурят това развитие да съдействува Духовната част на земята да стане евентуално свободна, като остави по-грубата част да отпадне като труп защото хората биха могли да осуетят целия този процес. Тези, които желаят еволюцията да успее трябва да придобият разбиране за живота на духа чрез това, което днес наричаме Антропософия. Така че усвояването на Антропософията става дълг; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност. Когато вътрешно осъзнаем тази отговорност и вземем това решение, когато тайните на света пораждат в нас желанието да станем антропософи, тогава нашето изживяване е правилно. Но Антропософията не трябва да бъде само нещо, което задоволява нашето любопитство; тя по-скоро трябва да бъде нещо, без което ние не можем да живеем. Само тогава, когато такъв е случаят, нашето изживяване е правилно, само тогава ние действително живеем като градивни камъни в онова велико дело на градеж, което трябва да се извърши в човешките души и да може да обхване цялото човечество. Антропософията е разбулване на истинските световни явления, които хората на бъдещето ще срещнат и тези явления ще застанат пред нашите собствени души, независимо дали ще сме все още във физическо тяло или в живота между смъртта и ново раждане. Наближаващата промяна ще въздействува върху нас без значение дали още живеем във физическо тяло или то е отхвърлено настрана. Хората обаче трябва да разберат земята през живот във физическо тяло, ако искаме те да имат въздействие след смъртта.
към текста >>

60. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Вчера ние чухме за астрални качества чувството на безкрайна благодарност от една страна и, от друга, чувството на много силно задължение и отговорност, изживявани от мистика в неговото астрално тяло.
Така човек се връща назад до своята последна смърт, и впоследствие на този процес ние чухме за определени качества, които онзи, навлизащ в по-дълбоките форми на мистично изживяване, се учи да познава чрез своето Посвещение. Вчера ние чухме за астрални качества чувството на безкрайна благодарност от една страна и, от друга, чувството на много силно задължение и отговорност, изживявани от мистика в неговото астрално тяло. Днес чухме за "горния" и "долния" човек, за "горе" и "долу", изживявани от мистика, когато той се спуска в своето етерно тяло.
към текста >>

61. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек. В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>

62. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост.
към текста >>

Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото.
към текста >>

63. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И ако човек се замисли върху тези удивителни процеси, ще проумее каква безкрайно голяма отговорност носим за възпитанието в ранната детска възраст и за многозначителните сенки и светлини, които то хвърля към по-късните периоди от живота.
И ако човек се замисли върху тези удивителни процеси, ще проумее каква безкрайно голяма отговорност носим за възпитанието в ранната детска възраст и за многозначителните сенки и светлини, които то хвърля към по-късните периоди от живота. Една жива част от миналото непрекъснато се носи напред и формира нашето бъдеще.
към текста >>

64. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност.
Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
към текста >>

65. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Тук изпъква и огромна та отговорност, която ляга върху нас, ако решим да се присъединим към еволюционния ход на човечеството.
Колкото по на Запад отиваме, толкова по-ясно ще се проявява законът, за който става дума. Общо взето, за тези големи истини можем само да загатнем. С тяхна помощ обаче ние вникваме в естеството на нашата собствена мисия, независимо в коя точка на Земята протича животът ни. Вие виждате, че ние ясно трябва да разберем онова, което ни предстои да извършим, за да се издигнем до крайните цели на човечеството. Тук изпъква и огромна та отговорност, която ляга върху нас, ако решим да се присъединим към еволюционния ход на човечеството. Когато става дума за величествения еволюционен ход на човечеството, личните симпатии и личният ентусиазъм нямат никакво място. Защото важни са не те, а величествените и общовалидни закони, според които се развива цяло то човечество. Ето от какво трябва да се ръководим, а не да се оставяме под влиянието на тези или онези предпочитания. До това, общо взето, се свежда и целият характер на розенкройцерството. Розенкройцерството означава да действуваш в името на общочовешката еволюция.
към текста >>

66. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“.
към текста >>

67. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души.
Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати. Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
към текста >>

Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати. Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
към текста >>

И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици. Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване. И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят. Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
към текста >>

68. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>

И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>

69. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото когато почувствувате цялата тежест на тези думи, тогава вие ще си кажете: човешката форма е нещо, спрямо което отделната душа има извънредно голяма отговорност, има задължението да я направи колкото е възможно по-съвършена.
Религиозното съзнание на някои епохи е изпитвало в чувствата, които са възниквали при определени думи, много по-точно отколкото днес, как всъщност стоят нещата. Също и древноеврейският мъдрец е чувствал това. Когато е насочвал своите чувства към седемте Елохими, за него е било така, като че с цялото смирение и благоговение, с които е гледал към тях, той трябваше да си каже: човекът е нещо мощно в света, защото трябваше да се слеят в едно седем групи дейности, за да го произведат. Човешката форма на земята е една цел на Боговете. Почувствувайте цялата тежест на тези думи: човешката форма на земята е една цел на Боговете! Защото когато почувствувате цялата тежест на тези думи, тогава вие ще си кажете: човешката форма е нещо, спрямо което отделната душа има извънредно голяма отговорност, има задължението да я направи колкото е възможно по-съвършена. Възможността за усъвършенствуването беше дадено в момента, когато Елохимите взеха общото решение да влеят в една цел всичко, което можеха. Това, което е наследство от Боговете, е предадено на човека, за да го развие той все по-високо и по-високо в бъдещите времена. Да чувствуваме тези цел, в търпение и смирение, но също и в сила, този трябва да бъде един от резултатите на космическото съзерцание, което можем да свържем с величествените думи от началото на Библията. Тези думи ни разкриват нашия произход и същевременно ни сочат нашата цел, нашия най-висш идеал. Ние чувствуваме, че имаме божествен произход; но чувствуваме също и това, което се опитах да покаже в розенкройцерската драма, там, където посветеният е минал вече определена степен, където се чувствува в думите: "о човече, изживей себе си".
към текста >>

70. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места. Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа. Често пъти хората си представят, че ясновидският поглед прониква лесно навсякъде. Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко. Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща. Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа. Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията.
към текста >>

Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност!
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
към текста >>

71. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
*24 Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук, на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс". След Коледното събрание през 1923-1924 г. в Дорнах, Швейцария, кога то Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософските Общества стават едно цяло.
към текста >>

72. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот.
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
към текста >>

73. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

От това Вие можете да разберете, че в началото на живота в Камалока човекът чувствува една много голяма отговорност спрямо предхристиянските сили за всичко онова, което го е увлякло надолу.
От това Вие можете да разберете, че в началото на живота в Камалока човекът чувствува една много голяма отговорност спрямо предхристиянските сили за всичко онова, което го е увлякло надолу. И по отношение на окултния живот индивидуалността на Мойсей се явява като онази, която иска сметка за беззаконията, които стават в наше време.
към текста >>

74. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело. Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”. Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност. И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>

75. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

С всяко основаване на антропософски работни група ние поемаме една тежка отговорност.
Един велик, но опасен момент е, когато свързваме основаването с едно име, което носеше един толкова голям мъченик. Ето защо основателите трябва да дадат на самите си обета, да не се отказват от това дръзновение, а да следват с цялата си вярност и с всичките си сили това, което са обещали. С всяко основаване на антропософски работни група ние поемаме една тежка отговорност. Когато се вземе предвид колко недостатъчно беше разбран импулсът, даден от Кристиян Розенкройц, ние можем да преценим, че извънредно големи трудности ще възникнат именно за онези, които се осмеляват да го следват.
към текста >>

Необходимо е да бъде събудено чувството за отговорност.
Ние виждаме вече в нашето време, колко трудно е разбирането на християнството и колко незначителна е волята за да бъде постигнато това разбиране. Принципите, които светят като пътеводни звезди в духовно-научното движение и които днес охарактеризирахме, ще допринесат както за едно задълбочаване, така също и за едно разтърсване на хладните, на безразличните. Необходимо е да бъде събудено чувството за отговорност. Да се проникнем достатъчно силно с това чувство, тази трябва да бъде задачата на това място. Дори и в най-тесните пространства, върху Вас могат да връхлетят всевъзможни изпитания.
към текста >>

– Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>

Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>

Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>

76. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ние знаем, че розенкройцерското посвещение възниква приблизително през 13 век и че тогава то беше признато като едно правилно посвещение за по-напредналите човешки души от онези индивидуалности, които бяха отговорни за съдбините на човечеството.
Но сега следва да обърнем внимание върху нещо изключително важно: Еволюционният принцип, на който е подчинена и човешката душа, трябва да бъде спазван също и в областта на посвещението или иницияцията. Ние знаем, че розенкройцерското посвещение възниква приблизително през 13 век и че тогава то беше признато като едно правилно посвещение за по-напредналите човешки души от онези индивидуалности, които бяха отговорни за съдбините на човечеството. След като розенкройцерското посвещение безспорно се съобразява с напредъка на човешката душа, то трябва да оцени и факта, че от 13 век насам човешките души също са напреднали в своето развитие; следователно, душите, които търсят посвещението, не могат да бъдат оставени на равнището от 13 век. Аз бих желал специално да се спра на тази подробност, понеже в наши дни съществува един явен стремеж за уеднаквяване на нещата. От този лош навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения. Както е вярно, че нашето Движение изцяло съдържа в себе си това, което трябва да означим като принцип на розенкройцерството, така че в рамките на Антропософското Движение човекът може да стигне до самите извори на розенкройцерството,така от една страна е също вярно, че онези, които с помощта на днешното антропософско вглъбяване стигат до изворите на розенкройцерството, могат да се нарекат розенкройцери, но от друга страна трябва да подчертаем, че хората, намиращи се извън нашето Движение, нямат никакво право да обозначават формата на нашето Антропософско Движение с името „розенкройцерство“, и то главно поради обстоятелството, че по този начин съзнателно или не на нашето Движение се слага един погрешен етикет.
към текста >>

Нека да не забравяме, че във всяко истинско посвещение онзи, който предлага своята помощ, спазва строгото задължение да не се намесва в неприкосновеното светилище на човешката воля, така че дори по отношение на волята, ние трябва да поемем лична отговорност, а не да се оплакваме, че сме получили неподходящи съвети.
Тогава ние ще преодолеем мрачното настроение, хипохондричните оплаквания, недоволството от живота и ще станем много по-уверени в нашия път. Нека да не забравяме, че във всяко истинско посвещение онзи, който предлага своята помощ, спазва строгото задължение да не се намесва в неприкосновеното светилище на човешката воля, така че дори по отношение на волята, ние трябва да поемем лична отговорност, а не да се оплакваме, че сме получили неподходящи съвети. Ако не живеем според посочената максима, съветите могат да са правилни, но работата да не върви.
към текста >>

Ето как човекът се научава да изпитва отговорност за начина, по който той изгражда своите морални чувства в света.
Ето как човекът се научава да изпитва отговорност за начина, по който той изгражда своите морални чувства в света. В основата на целия езотеричен живот стоят подобни общочовешки елементи. Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа. Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин.
към текста >>

И тук нашето окултно обучение следва да е напреднало до такава степен, че да преодолеем огорчението и да признаем, че именно ние, с цялата си същност, с цялата си индивидуалност, която вече е слязла в поредицата от инкарнации, сме отговорни за всичко онова, в което се е превърнало нашето физическо тяло.
Разбира се, лесно е да се каже: Аз не желая да изпитвам никаква ненавист! “ Ако обаче пред нас застане цялото трагично величие на това, което сме станали поради естеството на връзката ни с физическото тяло, тази гледка носи в себе си една завладяваща сила. И ние действително усещаме нещо като ненавист, като омраза, като огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива. И тук нашето окултно обучение следва да е напреднало до такава степен, че да преодолеем огорчението и да признаем, че именно ние, с цялата си същност, с цялата си индивидуалност, която вече е слязла в поредицата от инкарнации, сме отговорни за всичко онова, в което се е превърнало нашето физическо тяло. И когато преодолеем това огорчение, ние сме обзети от едно друго усещане, което често пъти е било изразявано приблизително по следния начин: Да, сега зная, че аз самият съм този, който се явявам тук в изменената форма на моето физическо съществуване! Това съм самият аз! Но досега аз не съм знаел нищо за моята физическа същност, понеже това познание би ме смазало!
към текста >>

77. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Но тъкмо чрез грехопадението човекът е пробуден за своята сегашна индивидуалност; така че човекът, напредвайки като индивидуалност от една инкарнация в друга инкарнация, не е отговорен за грехопадението.
Ето защо ние трябва да се върнем назад до древната Лемурийска епоха*24, до онази епоха, когато човешките индивидуалности, слизайки от божествените висини, за пръв път се въплътиха в земни тела; назад до онова събитие, което Старият Завет описва като „съблазняването чрез змията“. Това събитие е от изключително естествено. От последиците му пострадаха всички човешки индивидуалности, доколкото те започнаха да навлизат от едно прераждане в друго. Защото ако това събитие не се беше случило, тогава цялото развитие на земното човечество щеше да изглежда съвсем различно, и хората щяха да преминават през своите инкарнации в едно много по-съвършено състояние. Обаче в резултат на въпросното събитие те се оказаха много по-дълбоко вплетени в материята, и това е алегорично представено в грехопадението. Но тъкмо чрез грехопадението човекът е пробуден за своята сегашна индивидуалност; така че човекът, напредвайки като индивидуалност от една инкарнация в друга инкарнация, не е отговорен за грехопадението. Ние знаем, че отговорни за грехопадението са луциферическите Духове. Ето защо ние трябва да допълним: Още преди човекът да беше станал човек в земния смисъл на тази дума, се разигра едно божествено, свръхсетивно събитие, чрез което той беше вплетен в материята много по-дълбоко от първоначалния замисъл на Боговете. Наистина, благодарение на това събитие човекът можа да развие любовта и свободата, обаче по този начин му беше възложено и нещо друго, което той не би могъл да си наложи по своя воля. Да, това потъване в материята не беше едно човешко дело, а дело на Боговете, още преди хората да можеха да се намесват в своята собствена съдба. Това е нещо, което висшите Същества и луциферическите Същества бяха предварително уредили помежду си.
към текста >>

Ние знаем, че отговорни за грехопадението са луциферическите Духове.
Това събитие е от изключително естествено. От последиците му пострадаха всички човешки индивидуалности, доколкото те започнаха да навлизат от едно прераждане в друго. Защото ако това събитие не се беше случило, тогава цялото развитие на земното човечество щеше да изглежда съвсем различно, и хората щяха да преминават през своите инкарнации в едно много по-съвършено състояние. Обаче в резултат на въпросното събитие те се оказаха много по-дълбоко вплетени в материята, и това е алегорично представено в грехопадението. Но тъкмо чрез грехопадението човекът е пробуден за своята сегашна индивидуалност; така че човекът, напредвайки като индивидуалност от една инкарнация в друга инкарнация, не е отговорен за грехопадението. Ние знаем, че отговорни за грехопадението са луциферическите Духове. Ето защо ние трябва да допълним: Още преди човекът да беше станал човек в земния смисъл на тази дума, се разигра едно божествено, свръхсетивно събитие, чрез което той беше вплетен в материята много по-дълбоко от първоначалния замисъл на Боговете. Наистина, благодарение на това събитие човекът можа да развие любовта и свободата, обаче по този начин му беше възложено и нещо друго, което той не би могъл да си наложи по своя воля. Да, това потъване в материята не беше едно човешко дело, а дело на Боговете, още преди хората да можеха да се намесват в своята собствена съдба. Това е нещо, което висшите Същества и луциферическите Същества бяха предварително уредили помежду си. Ние ще разгледаме тези събития в още по-големи подробности, а днес се спираме само върху най-същественото.
към текста >>

78. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“.
към текста >>

Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр.
в Ефес. Неопитагорейски философ и чудотворец в Мала Азия. През 3. век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р. Щайнер отново говори за него в лекцията си от 28. Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр. Съч. №203).
към текста >>

79. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс".
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>

Бягство от отговорност Борба за власт
Бягство от отговорност Борба за власт
към текста >>

80. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед.
За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>

Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност.
Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>

81. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност!
Когато човек стигне до познанието за прераждането и кармата, нещата стават напълно различни. Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята сфера, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята. Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура! Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност! Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност. В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата. Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло. Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот.
към текста >>

Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност.
Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята сфера, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята. Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура! Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност! Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност. В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата. Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло. Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот.
към текста >>

Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава.
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност. Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
към текста >>

И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност.
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност. Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
към текста >>

За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил.
Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота. В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност. Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил. А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела. Хората ще трябва все повече да научават за тези конкретни факти. В общата идея, че в смисъла на кармата човек сам си избира родителите, все още няма нищо особено. Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-будното си съзнание, тогава, когато си бил най-зрял.
към текста >>

А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела.
Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота. В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност. Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил. А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела. Хората ще трябва все повече да научават за тези конкретни факти. В общата идея, че в смисъла на кармата човек сам си избира родителите, все още няма нищо особено. Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-будното си съзнание, тогава, когато си бил най-зрял.
към текста >>

Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата.
Вероятно това днес може да се окаже неприятно, но въпреки това е вярно. Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане плодотворна в живота. Работата е там, че тези идеи не служат за задоволяване на нечие любопитство и т. н., а за нашето усъвършенстване и следователно за усъвършенстването на целия живот. Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри. Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

Днес посочихме чувството за отговорност в различни сфери.
Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива като една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси. Днес посочихме чувството за отговорност в различни сфери. Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата. Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота.
към текста >>

Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение.
Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото. Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н. Нещата стоят по сходен начин и в една друга област. Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

82. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Създаваме си един изкуствен човек, който е отговорен и е предизвикал всичко онова, за което в обикновения живот не можем да видим връзката с нас самите.
Отначало ще сме склонни да казваме, че това е била една случайност. Но нека пробно да създадем един изкуствен човек, за начало като експеримент, който би направил следното странно нещо. Представяме си един човек, който се качва на покрива и оттам бързо разхлабва една керемида, но само дотолкова, че керемидата все още да се държи върху покрива. След това изкуственият човек слиза бързо долу, така че когато керемидата полита надолу, тя пада тъкмо върху неговите рамене. Правим така по отношение на всички случки, за които си мислим, че са станали случайно в нашия живот. Създаваме си един изкуствен човек, който е отговорен и е предизвикал всичко онова, за което в обикновения живот не можем да видим връзката с нас самите.
към текста >>

83. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост.
При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение. Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи. Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения. Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред. И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му.
към текста >>

84. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето.
Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация. Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството. Тук или там може да се появи някое духовно движение, отделни души могат да вярват, че могат да открият в такива движения това, от което се нуждаят. Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие. Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука. Непредубедените наблюдатели в този външен живот обаче са малцина, които също могат неведнъж да предчувстват какво живее в това, което ние наричаме духовна наука, и които честно и искрено се борят за истината в нашата епоха, и чиито души усещат честно и искрено най-дълбокия копнеж за разрешаване на мировите загадки. Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук.
към текста >>

Трябва да се вслушаме в такива души, защото трябва да си представим, че духовната наука носи отговорност пред ръководните сили на света.
Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават. Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие. Когато разглеждате света, ще откриете в частност, че търсещи души – души, вълнуващи се от загадките на битието – си казват: от какво се нуждаем, за какво трябва да питаме, как можем да разберем целите на живота? Души, усещащи така нещата, се намират между тези, които са заети с практическа дейност в живота. Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки. Трябва да се вслушаме в такива души, защото трябва да си представим, че духовната наука носи отговорност пред ръководните сили на света. Такива души обаче се числят към най-добрите търсещи души на нашето време и може да дойде епоха, когато те ще пристъпят към водачите на духовния живот, които ще трябва да дадат отговори за житейските загадки, които са се оформили под натиска на практическите интереси на живота. Нямаме нужда да се заслепяваме, трябва само да съзнаваме смисъла на това, което протича в живота и се изправя срещу нас навсякъде, където са истинските гласове на духовните търсачи.
към текста >>

Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи? Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят. Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
към текста >>

Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни. Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>

Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение. Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме. Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято. Но ние искаме да сме верни на това, което се е изляло за вас чрез духовните сили. Тогава ще разберете това и за много въпроси, които може би през тези дни е могла да повдигне отделната душа, няма да казвате, че тук имало нещо нехармонично, а ще казвате: Тези хора не можаха да постъпят по друг начин, но те също знаеха какво правят.
към текста >>

85. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Впрочем, никъде другаде в Евангелията, респективно в техния художествен похват, ние не срещаме този момък, който се изплъзва от ръцете на хората тъкмо в момента, когато те предават на осъждане Сина Човешки, момъкът, който е тук след изтичането на трите дни и който отсега нататък действуваше като главен космически принцип, отговорен за планетарната еволюция на Земята.
Това е същият момък. Впрочем, никъде другаде в Евангелията, респективно в техния художествен похват, ние не срещаме този момък, който се изплъзва от ръцете на хората тъкмо в момента, когато те предават на осъждане Сина Човешки, момъкът, който е тук след изтичането на трите дни и който отсега нататък действуваше като главен космически принцип, отговорен за планетарната еволюция на Земята. Никъде другаде в Евангелията сравнете сами тази сцена в останалите Евангелия този момък не застава пред нас по един толкова грандиозен начин. И тук се докосваме до това, от което се нуждаем, за да разберем дълбокия замисъл, вложен именно в Евангелието на Марко, според когото ние действително сме изправени пред едно космическо събитие, пред един космически Христос. Едва сега разбираме целия художествен похват, с който си служи Евангелието на Марко.
към текста >>

86. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз".
Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската Духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.
към текста >>

87. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество.
Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието.
към текста >>

Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз.
към текста >>

88. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува.
Какво искаме ние чрез такива разглеждания, каквито бяха направени днес? Чрез това искаме именно да направим все повече и повече разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосмоса и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно. И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува. Естествено трябва да обърнем вниманието върху това, че някой не спечелва нищо с това, като казва: Щом имам способности, аз по-добре да ги оставя несъвършени. Чрез това не би се спечелило нищо, защото в такъв случай би се получило в действителност това, че човекът ще стигне в такива положения, които приличат на споменатите завчера. Ако човек остави несъвършенствата в себе си преднамерено, той наистина ще ги впише в Акашовата летопис, но ще ги впише по такъв начин, че те ще бъдат осветлени следователно те също не могат да действуват. Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действуват по начина, който бе описан.
към текста >>

89. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*5. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>

Бягство от отговорност Борба за власт.
Бягство от отговорност Борба за власт.
към текста >>

90. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване.
За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване. Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото. Най-лошото при това е точно такова натъпкване. И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря.
към текста >>

Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>

Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие.
Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване. Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват. Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие. Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
към текста >>

91. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили.
Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини. Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение. И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист стремеж към истината. Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили. От тук обаче произлиза нещо друго, именно, че тук или там някой се чувства призван да каже: Защо отричате това или онова, което се появява в теософското движение? Това не е толерантно! Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина. Може да се изопачи каквото вършим, ние няма да се отклоним, ние ще изпълним нашата задача така, че да отхвърлим всичко, което трябва да отхвърлим, когато служим на това, което току що беше споменато. Обаче само тогава, когато нещо идва в дисхармония с нашето чувство за истината, само тогава ние го отхвърляме.
към текста >>

92. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
към текста >>

93. Съдържание GA_147 Тайните на прага

За отговорността пред антропософията.
Формиране на способността за различаване на техните импулси. Пазачът на прага. За самопознанието. Укрепване на себе си и разгръщане на съчувствие и любов. Връзката между описанията на висшите светове в тези лекции и описанията в книгите„Теософия“ и „Тайната наука“. За отговорността пред антропософията.
към текста >>

94. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция. Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>

95. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав.
Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека. За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща. Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо. Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият. Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав. Нека пробва такова упражнение и ще види, че вътрешно достига до напълно различно отношение към духовния свят. Такива неща променят много в действителното състояние, в действителното настроение на човешката душа. В търсене на пътя към ясновидството, изключителната трудност да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“. Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие.
към текста >>

Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм. Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства. Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>

Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>

И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>

Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>

И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>

Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
към текста >>

Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>

Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>

И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>

Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
към текста >>

Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>

96. Бележки GA_147 Тайните на прага

са основни отговорнички за провеждането на празничните представления. Вж.
14) Софи Щинде и графиня Паулине фон Калкройт, ръководителки на Мюнхенския клон; от 1907 г. са основни отговорнички за провеждането на празничните представления. Вж. Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Софи Щинде (17 ноември 1922 г.), в „Нашите мъртви“ (1906-1924), Събр. съч. 261.
към текста >>

97. Въведение GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914 година заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер. Той сам споделяше с цената на какви усилия можа да говори върху Петото Евангелие. Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
към текста >>

98. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*14. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>

99. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Трябваше да се почувствува, така да се каже, отговорността спрямо духовния свят.
Трябва да бъде приведен и един втори случай. През последните години ние имахме повод да представим в Мюнхен някои неща, които наричаме мистерийни драми, и нашите шведски приятели също взеха много пъти участие в тези мистерийни представления. Също и това, което казвам в момента, съм го съобщавал вече на някои приятели от определена гледна точка. При тези представления на мистерийните драми някои неща трябваше да бъдат устроени различно от другите представления. Трябваше да се почувствува, така да се каже, отговорността спрямо духовния свят. Ние не можехме да пристъпим към тези мистерийни представления като към едно театрално представление. Без съмнение това, което се прави в един такъв случай, трябва да бъде направено от собствените душевни сили. Но, скъпи мои приятели, нека се изясним, че също и във физическия живот, когато искаме да направим това или онова чрез волята на нашата душа, трябва да разчитаме на нашата мускул на сила, която за нас идва също от вън и която все пак ни принадлежи. Ако нямахме тази мускулна сила, която ние получаваме отвън, ние не можем да извършим определени неща. По един определен начин мускулната сила ни принадлежи и все пак тя не е наша.
към текста >>

100. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И с думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" той ще свърже също и чувството, че трябва да стои с дълбока, дълбока сериозност към своята вътрешна отговорност спрямо Христос.
И в съзнанието на човека „проникнат от Христос" ще се влее нещо с извънредно огромно значение. И с думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" той ще свърже също и чувството, че трябва да стои с дълбока, дълбока сериозност към своята вътрешна отговорност спрямо Христос. Това обаче ще внесе Антропософията в съзнанието за Христос: това, че ще се появи чувството за отговорност и то няма да ни позволява при всяка възможност да казваме: „Да, това аз наистина го вярвах и защото аз го вярвах, можах също и да го кажа". Нашата материалистическа епоха отива все повече нататък с това "Аз бях убеден и затова си позволих да го кажа". Но скъпи мои приятели, не е ли това едно оскверняване на Христос вътре в нас, когато сме така краткотрайно чувствуващи, че веднага когато в даден момент вярваме в нещо, ние го изкрещяваме в света или го записваме в света, без да сме го проучили?
към текста >>

Това обаче ще внесе Антропософията в съзнанието за Христос: това, че ще се появи чувството за отговорност и то няма да ни позволява при всяка възможност да казваме: „Да, това аз наистина го вярвах и защото аз го вярвах, можах също и да го кажа".
И в съзнанието на човека „проникнат от Христос" ще се влее нещо с извънредно огромно значение. И с думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" той ще свърже също и чувството, че трябва да стои с дълбока, дълбока сериозност към своята вътрешна отговорност спрямо Христос. Това обаче ще внесе Антропософията в съзнанието за Христос: това, че ще се появи чувството за отговорност и то няма да ни позволява при всяка възможност да казваме: „Да, това аз наистина го вярвах и защото аз го вярвах, можах също и да го кажа". Нашата материалистическа епоха отива все повече нататък с това "Аз бях убеден и затова си позволих да го кажа". Но скъпи мои приятели, не е ли това едно оскверняване на Христос вътре в нас, когато сме така краткотрайно чувствуващи, че веднага когато в даден момент вярваме в нещо, ние го изкрещяваме в света или го записваме в света, без да сме го проучили?
към текста >>

Христос ще бъде за душата един учител за истината, един учител на висшата отговорност.
Христос ще бъде за душата един учител за истината, един учител на висшата отговорност. С това Той ще проникне душите, когато те все повече и повече ще долавят тежестта на думите „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>

101. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Защото там той казва: А как стои въпросът с понятието за отговорността?
Когато човек защитава подобен мироглед, той може да стигне до отричане на волята. Така изглеждат и днешните така наречени монисти. Те отричат волята. Те казват: Волята като такава изобщо не съществува, волята е само някаква митологическа измислица. Разбира се, Циен се изразява много по-предпазливо, но въпреки това, Вие виждате, той стига до забележителни резултати, до резултати, които той несъмнено отказва да приеме в тяхната логическа последователност; защото все пак аз бих искал да Ви прочета няколко изречения от неговата последна лекция, за да се убедите: той стига до точни те и логически умозаключения, но въпреки това продължава да кокетира с непризнаването на волята. Защото там той казва: А как стои въпросът с понятието за отговорността? Следователно той не стига до волята. Но прибавя думите: „А как стои въпросът с понятието за отговорността? “
към текста >>

Но прибавя думите: „А как стои въпросът с понятието за отговорността?
Те отричат волята. Те казват: Волята като такава изобщо не съществува, волята е само някаква митологическа измислица. Разбира се, Циен се изразява много по-предпазливо, но въпреки това, Вие виждате, той стига до забележителни резултати, до резултати, които той несъмнено отказва да приеме в тяхната логическа последователност; защото все пак аз бих искал да Ви прочета няколко изречения от неговата последна лекция, за да се убедите: той стига до точни те и логически умозаключения, но въпреки това продължава да кокетира с непризнаването на волята. Защото там той казва: А как стои въпросът с понятието за отговорността? Следователно той не стига до волята. Но прибавя думите: „А как стои въпросът с понятието за отговорността? “
към текста >>

Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия.
„Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени. Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно. Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>

Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>

Но виждате ли, ако изградим един мироглед според тези разбирания, тогава отпада всяка възможност да се търси отговорност от даден човек за неговите действия.
И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед. Но виждате ли, ако изградим един мироглед според тези разбирания, тогава отпада всяка възможност да се търси отговорност от даден човек за неговите действия. И дотук се стига само защото тези хора не са будни, а сънуват; да, те сънуват външния свят. И те биха се пробудили в онзи миг, когато биха приели в душите си истините на антропософската Духовна наука. Но помислете си: Засега тези хора имат една наука, която ги отвежда до познанието: Да, за всичко онова, което преминава от външното тяло навътре до човешкия Аз, ние не знаем абсолютно нищо. Обаче в Аза трябва да живеят първо, естетическите, второ, етичните закони и ако се вгледаме още по-добре, дори логическите закони. Всичко това трябва да живее в Аза.
към текста >>

102. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Бягство от отговорност Борба за власт
Бягство от отговорност Борба за власт
към текста >>

Те не са инкарнирани, не разполагат със свой Аз, липсва им това, което наричаме „морална отговорност“; действията им не са „съзнателни“, а „автоматични“.
В народните приказки, легенди и саги също се споменава за тези Същества или „Духове“. Там се говори за джуджета, феи, елфи, коболди. Приказките и легендите са възникнали в една епоха, когато голяма част от хората са притежавали едно вродено, инстинктивно ясновидство и са можели да възприемат тези Същества в природните царства. За разлика от Съществата на висшите Йерархии, елементарните Същества или природните Духове се намират на една по-низша степен от тази на човека. Те не са инкарнирани, не разполагат със свой Аз, липсва им това, което наричаме „морална отговорност“; действията им не са „съзнателни“, а „автоматични“.
към текста >>

103. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него! Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността. Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят. Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят. Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>

104. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тогава той трябва да каже: „Какво ми говорите за отговорност, какво ми говорите, че искате да издигнете нравствено хората чрез това или онова възпитание?
Той има едно много забележително изказване за мозъка на престъпника, че при престъпниците – при по-голямата част от тях – задният дял на мозъка, покриващ малкия мозък, е недоразвит, той е толкова малък, колкото при маймуната. При маймуната е характерно тъкмо това, че нейният тилен лоб също е малък. Разбира се, много удобно е да се каже: „Аха, това е рецидив в маймунската природа, когато човекът е престъпник. Той е роден с твърде малък тилен лоб! “ Но помислете какво огромно значение трябва да има това за моралния живот, ако някой иска да приеме, че човекът има само физическо тяло. Тогава той трябва да каже: „Какво ми говорите за отговорност, какво ми говорите, че искате да издигнете нравствено хората чрез това или онова възпитание? Всичко това е глупост: онези, които са родени с твърде малък тилен лоб, стават престъпници, стават такива по необходимост.“ Ако материализмът беше верен, щеше да е вярно и това: ние бесим хората не поради факта, че са убили някого, а защото имат твърде малък тилен лоб! Би трябвало само да го признаем: не можем да живеем в света, ако не го признаем. В този смисъл материалисти не можем да бъдем, ако не приемем: хората ги бесят, защото имат твърде малък тилен лоб. Нещо различно би представлявало само забулване на истината.
към текста >>

105. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
към текста >>

Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази.
Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света.
към текста >>

106. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план. А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност? Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока. На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
към текста >>

107. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>

Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>

108. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа.
към текста >>

В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
А сега бих искал да дам един малък пример, който да Ви покаже как човек все пак може да си състави преценка за подобни неща, когато сериозно се е заел да си състави валидна преценка. Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към определени точки, защото само това е пътят да се открие нещо. В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
към текста >>

109. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Не, усет за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно.
Аз не укорявам този факт било е историческа необходимост. Но е редно човек да го прозре и по отношение на подобни работи да не си служи с нравствени преценки. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са в действителност! Всичко опира до това, човек да си наложи волята да вижда, да вижда как биват движени хора, да вижда къде може да са заложени импулси, чрез които биват движени хора. А това всъщност е тъждествено с придобиването на усет за истината; защото аз нерядко съм подчертавал, че не става дума да се казва: Да, аз вярвах в това, то беше мое честно, откровено мнение! Не, усет за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно. Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари.
към текста >>

110. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Едва през Шестия следатлантски период сред хората може донякъде да се утвърди онази отговорност, която се изразява в това, че завършеното от него всеки се чувства отговорен не само пред себе си, но и пред цялото човечество.
Едва през Шестия следатлантски период сред хората може донякъде да се утвърди онази отговорност, която се изразява в това, че завършеното от него всеки се чувства отговорен не само пред себе си, но и пред цялото човечество. Днес ние сме изпаднали в такова катастрофическо настроение затуй, защото валидност придоби точно обратното и защото човечеството се готви противоположният начин на мислене постепенно да изкристализира от възгледите на сегашната епоха просто като правилен.
към текста >>

Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
към текста >>

111. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Неосведомеността на отговорните лица.
Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се война. Германският император. Решението на Молтке. Неговите мемоари. Важните моменти преди началото на войната. Неосведомеността на отговорните лица. Потребността от обширен исторически преглед.
към текста >>

112. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет.
Разбира се, естествено е, че днес и в тази област хората търсят това, което им е привично в другите области. Мислят така, както са свикнали. Колко подвластни са съвременните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от принципите, които стоят зад една такава помощ. Защо да си трошим главата по въпросите на здравето? Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се мисли, какви принципи ги ръководят. Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет. Защо тогава и за духовния път, най-важния за човека път, да не възложим на друг своята съдба? Но това, към което се стремим, което търсим, е основано именно на самостоятелния път, насочено е към това, да направи душата самостоятелна.
към текста >>

113. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност.
По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото. Но тогава се живее в понятия, които не могат да доведат до нищо живо и преди всичко до разбирането на Аза.
към текста >>

Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво.
И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото. Но тогава се живее в понятия, които не могат да доведат до нищо живо и преди всичко до разбирането на Аза.
към текста >>

Този, за когото звучи само мъртвото, и който и в човека вижда само мъртвото, бил той и такъв голям учен като Теодор Циен, когато говори за Аза, за чувството за отговорност така, както го прави Теодор Циен, тогава истинския интерпретатор на неговия възглед е не той самият – той не мисли толкова надалеч – а Ленин и Троцки – те са, които правят правилните изводи от неговите твърдения, прилагайки ги към социалния живот и човешкото общество.
Отнесете се към това с цялата сериозност. Този, за когото звучи само мъртвото, и който и в човека вижда само мъртвото, бил той и такъв голям учен като Теодор Циен, когато говори за Аза, за чувството за отговорност така, както го прави Теодор Циен, тогава истинския интерпретатор на неговия възглед е не той самият – той не мисли толкова надалеч – а Ленин и Троцки – те са, които правят правилните изводи от неговите твърдения, прилагайки ги към социалния живот и човешкото общество. Това, което осъществяват Ленин и Троцки, е непосредствено следствие от това, което е отгледано от естественонаучния мироглед. Но тъй като науката естествознание не прави компромис с това, което не е нейно пряко следствие, и само защото не довежда до логически край своите твърдения, тя не се превръща в ленинизъм и троцкизъм.
към текста >>

114. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб.
Такива са, така да се каже, изходните точки от една страна. Да разгледаме тези изходни точки от другата страна, а именно в Берлин. За да ви дам представа какво е действало тогава, съвсем обективно ще ви приведа конкретни факти. Не ми вменявайте вина, ако тук характеризирам нещата съвсем обективно. В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб. При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ?
към текста >>

Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност.
Да разгледаме тези изходни точки от другата страна, а именно в Берлин. За да ви дам представа какво е действало тогава, съвсем обективно ще ви приведа конкретни факти. Не ми вменявайте вина, ако тук характеризирам нещата съвсем обективно. В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб. При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ? И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност.
към текста >>

И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ?
В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб. При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ? И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност. Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води война в случай на действителна опасност от нея. Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия. Императорът казал: и каква стана тя?
към текста >>

Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия.
Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ? И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност. Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води война в случай на действителна опасност от нея. Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия. Императорът казал: и каква стана тя? Нима тогава не съм побеждавал в действителност? Или това само са го нагласяли? – той не знаел нищо за действията на своето обкръжение, и само когато му отворили очите, му станало ясно, че така не може да продължава. И трябва да му се отдаде нужното – той с подобаваща готовност приел условията.
към текста >>

Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин.
И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник фон Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на войната той се е намирал на лечение в Карлсбад. Това е важно, защото когато става дума за германските подпалвачи на войната, може да се каже следното: разбира се, такива подпалвачи на войната е имало, но ако се разглежда проблемът за подпалвачите на войната като цяло, ще се наложи да се спрем на тези личности, които цитирах преди, когато искаха съвсем да ги оневинят. И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора. Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин. Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен.
към текста >>

Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли. Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения. Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта. Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия. Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
към текста >>

Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност.
Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке. Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас. И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно. Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност. И това не е можело да действа по друг начин, освен както е подействало.
към текста >>

Писах за това, как в момента на най-отговорните военни решения, непосредствено предшествали разразилата се катастрофа, всичко в Германия беше поставено накарта, как това става ясно от злополучното нахлуване в Белгия, което едновременно беше и военна необходимост, и политически недопустимо.
Знам, че особено недоволство предизвика това, че написах в брошурата на 5 страници каквото смятах за необходимо, за да осветля правилно ситуацията. Писах за това, как в момента на най-отговорните военни решения, непосредствено предшествали разразилата се катастрофа, всичко в Германия беше поставено накарта, как това става ясно от злополучното нахлуване в Белгия, което едновременно беше и военна необходимост, и политически недопустимо. Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия? – и чу отговор: в дните, предшестващи нахлуването, той нищо не е знаел за това, тъй като предвид неговите особености се е налагало да се опасяват, че той всичко ще раздрънка на всички. Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше.
към текста >>

Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент. Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората.
към текста >>

Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент. Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>

Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент. Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>

Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната.
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>

Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм.
Да, но този въпрос за вината трябва и да ни научи на нещо. Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм. Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един. От разговора ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат. По тези въпроси нямам основания за никакви илюзии. Но искам да ви разкажа за това. И тук не казвам нищо, което не е било в пълно съответствие с фактите, както всичко това е ставало, напълно точно.
към текста >>

115. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор.
Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили. Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор. В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване. В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства. Това предизвикало гнева на Лудендорф и на 7. VII.1918 г. се наложило да подаде оставка.
към текста >>

116. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Изнесени на вън с едно чувство за висша отговорност, те имат отношение не само към нещата на физическия план; тези неудобни истини просто рушат илюзиите и там, където предразсъдъци и внушения са държали човешката душа в мъчителен мрак, сега в един миг се откриват чистите и светли очертания на реалните факти.
В хода на тези лекции ние ще трябва да се приближим тъкмо до някои от неудобните истини. Изнесени на вън с едно чувство за висша отговорност, те имат отношение не само към нещата на физическия план; тези неудобни истини просто рушат илюзиите и там, където предразсъдъци и внушения са държали човешката душа в мъчителен мрак, сега в един миг се откриват чистите и светли очертания на реалните факти. И в тази връзка, днес са възможни най-странни и неочаквани ситуации.
към текста >>

Повярвайте ми, скъпи мои приятели, след като съм длъжен да ръководя това Антропософско Движение с най-пълна и висша отговорност, аз имам много по-големи грижи, отколкото да следя злословията на двама или трима, аз наистина имам много по-големи грижи, а и никога не съм имал склонност да се занимавам с подобни неща.
Тук ние ще установим, че напористият стремеж да навлезем в така желаната от противниците област, просто угасва. Ние вече искаме друго, ние искаме да стигнем до истинските причини на тази враждебност. Понякога това е много по-неудобно и трудно, отколкото да премахваме всевъзможните предразсъдъци и ограниченията на хората. Припомнете си, скъпи мои приятели, за онези години, през които четях лекция след лекция, следвайки една или друга гледна точка, днес тези гледни точки не са променени. Обаче нещата трябва да се разглеждат с още по-голяма сериозност,с още по-голямо достойнство тъй както подобава на едно Антропософско Движение. Повярвайте ми, скъпи мои приятели, след като съм длъжен да ръководя това Антропософско Движение с най-пълна и висша отговорност, аз имам много по-големи грижи, отколкото да следя злословията на двама или трима, аз наистина имам много по-големи грижи, а и никога не съм имал склонност да се занимавам с подобни неща. А мнозина от Вас, за жалост, не поискаха да разберат точно това! Защото излиза, че в нашите среди се насърчават не естественонаучни интереси, а любопитство и жажда за сензации. От естественонаучна гледна точка е интересно покрай полезните растения да се изучават и отровните; само че за тази цел е необходима правилна гледна точка. Извинете ме, скъпи мои приятели, но съм принуден да го кажа: Твърде малко са тези от нас,които имат истинско предчувствие за това, което антропософски ориентирана та Духовна наука е длъжна да бъде. Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много отношения нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес.
към текста >>

117. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н.
На всички личности, които бяха посвещавани в Мистериите, се забраняваше най-строго да говорят за тези елементарни Духове на раждането и смъртта. За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
към текста >>

118. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Рано или късно, хората ще се убедят,че този подход е чисто и просто безотговорен!
Рано или късно, хората ще се убедят,че този подход е чисто и просто безотговорен! С него се навлиза в една фатална крайност! Помислете само: В старанието си да дадем на детето само това, което е достъпно за неговото детско разбиране ние не му осигуряваме "пътна дажба" за следващите години защото тогава детето ще има нужда от по-дълбоко разбиране на нещата. С други думи обръщайки се с към детското разбира не в детската възраст ние постигаме единствено това, че през целия си живот човекът остава в рамките на своите детски разбирания. Резултатът от всичко това е вече налице! Голяма част от мисленето на днешни те хора считащи себе си за културни и мъдри -, е по същество подобно на детското мислене.
към текста >>

119. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

*5. Владимир Александрович Сухомлинов, 1848-1926, руски министър на отбраната, привлечен по-късно под отговорност, заедно с външния министър Сазонов и ген.
*5. Владимир Александрович Сухомлинов, 1848-1926, руски министър на отбраната, привлечен по-късно под отговорност, заедно с външния министър Сазонов и ген. Янушкевич, поради прибързаната мобилизация на руската армия на 29. Юли 1914, започнала въпреки недвусмислената заповед на Александър ІІ.
към текста >>

Бягство от отговорност Борба за власт
Бягство от отговорност Борба за власт
към текста >>

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове,обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича "антропософски импулс".
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове,обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича "антропософски импулс". След Коледното събрание през 1923-1924 в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>

Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".
към текста >>

120. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Той постави редица въпроси, на които трябваше да бъде отговорено в течение на семестъра, и тогава каза: Господа, аз ви поставих в гора от въпросителни.
Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността. Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене. Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така. Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах. Той започна: Можем да запитаме това, можем да запитаме онова. Той постави редица въпроси, на които трябваше да бъде отговорено в течение на семестъра, и тогава каза: Господа, аз ви поставих в гора от въпросителни.
към текста >>

121. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се прозре по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския човек.
Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се прозре по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския човек. Защото от времето на духовното задълбочаване чрез Лесинг, Хердер, Гьоте и Шилер, чрез всичко това, което се опитах да опиша в книгата „Върху загадките на човешкото същество“ като забравения тон на немския духовен живот, средноевропейският дух е призван да изведе човечеството от тези две упойващи средства – това на ориентализма и това на американизма.
към текста >>

122. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

От тези, които са живели през 1913 година, известен брой ще са още живи и през 1930 и ще заемат отговорни постове, като от тях ще зависи социалната структура и изобщо външният физически живот в различни области на Земята.
Вземете следното: Можете да си представите времето от 1930 до 1940 година. Да си представим хора, които са в четиридесетте си години, началото на петдесетте. Представете си, че тези идеи съществуват от 1913 година. От тези, които са живели през 1913 година, известен брой ще са още живи и през 1930 и ще заемат отговорни постове, като от тях ще зависи социалната структура и изобщо външният физически живот в различни области на Земята. Можете приблизително да си обрисувате как ще изглежда времето от 1930 до 1940 година, ако осемнадесет-двадесетгодишните, сегашните младежи, станат четиридесетгодишни.
към текста >>

123. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини.
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо. Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии? Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия! Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини. Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>

124. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
към текста >>

125. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>

А то може да се опише само като подсилено чувство на отговорност за всяко действие, което извършваме.
И ако следвате този двоен път — пътят на мисленето и пътят на волята, които посочих пред вас във връзка с обновяването на християнството — има нещо, което неминуемо ще изживеете и ще откриете. От мисленето, което е вътрешно толерантно и проявяващо интерес към мислите на другите, и от волята да се помага безкористно на другите, която е в придобития идеализъм, пред нас се разкрива нещо. А то може да се опише само като подсилено чувство на отговорност за всяко действие, което извършваме.
към текста >>

То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим. Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят? Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>

Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим. Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят? Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>

О, добре позната е за някои от нас — тази свръхсетивна отговорност към всички неща[5]!
О, добре позната е за някои от нас — тази свръхсетивна отговорност към всички неща[5]! Тя действа като официално предупреждение за онзи, който търси двойния път към Христос — сякаш едно Същество стои зад човека, наднича зад рамото му и повтаря: „Ти не си отговорен само пред света около теб, но също и пред Божествено-Духовния свят, за всички твои мисли и всички твои дела.“
към текста >>

Тя действа като официално предупреждение за онзи, който търси двойния път към Христос — сякаш едно Същество стои зад човека, наднича зад рамото му и повтаря: „Ти не си отговорен само пред света около теб, но също и пред Божествено-Духовния свят, за всички твои мисли и всички твои дела.“
О, добре позната е за някои от нас — тази свръхсетивна отговорност към всички неща[5]! Тя действа като официално предупреждение за онзи, който търси двойния път към Христос — сякаш едно Същество стои зад човека, наднича зад рамото му и повтаря: „Ти не си отговорен само пред света около теб, но също и пред Божествено-Духовния свят, за всички твои мисли и всички твои дела.“
към текста >>

Но това Същество, което наднича зад рамото ни, което пречиства нашия усет за отговорността и което ни повежда по нов път — то е същото, което първо ни насочва към Христос, Който премина през Мистерията на Голгота.
Но това Същество, което наднича зад рамото ни, което пречиства нашия усет за отговорността и което ни повежда по нов път — то е същото, което първо ни насочва към Христос, Който премина през Мистерията на Голгота. За този Христов Път, как може да бъде намерен и как ни се разкрива чрез Съществото, което току-що описах — за тези неща исках да ви говоря днес. Защото Христовият Път е най-интимно свързан с най-дълбоките социални импулси и задачи в нашата епоха.
към текста >>

126. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност.
То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата?
към текста >>

Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност.
Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост.
към текста >>

Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право.
Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>

Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода.
Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>

127. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>

Пътят към това съзнание ще бъде, човек да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен.
Когато започнах тази серия от сказки, аз Ви говорих за това, как първо е съществувало някога едно време, до което можем да стигнем в историята, например още при древните гърци, как е съществувало едно съзна ние за заобикалящата земя, което не стигало далече. Как после това съзнание се е превърнало в едно съзнание за цялата Земя, обаче едвам в по-новото време за бъдещето човечество трябва да настъпи едно съзнание за света, едно космическо съзнание, как човекът от ново ще трябва да знае такъв е бил случаят също в далечни минали времена как човекът ще трябва отново да знае за себе си, че е гражданин на целия Космос. Пътят към това съзнание ще бъде, човек да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен.
към текста >>

128. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството.
Сега можем да запитаме: тъй като германският народ ще бъде изключен от съизживяването на нещата, чрез които външния свят ще бъде владян в бъдещето, какво става тогава всъщност? Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството. Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново. Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна.
към текста >>

Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те.
Сега можем да запитаме: тъй като германският народ ще бъде изключен от съизживяването на нещата, чрез които външния свят ще бъде владян в бъдещето, какво става тогава всъщност? Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството. Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново. Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна. Там ще бъде истинската отговорност.
към текста >>

Отговорността отпада.
Сега можем да запитаме: тъй като германският народ ще бъде изключен от съизживяването на нещата, чрез които външния свят ще бъде владян в бъдещето, какво става тогава всъщност? Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството. Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново. Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна. Там ще бъде истинската отговорност. Външното господство може лесно да бъде постигнато. То се постига чрез силите, които не са собствена заслуга. Това външно преминаване на външното господство става като една природна необходимост.
към текста >>

Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна.
Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството. Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново. Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна. Там ще бъде истинската отговорност. Външното господство може лесно да бъде постигнато. То се постига чрез силите, които не са собствена заслуга. Това външно преминаване на външното господство става като една природна необходимост. Обаче отговорността ще бъде нещо дълбоко важно за душите.
към текста >>

Там ще бъде истинската отговорност.
Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново. Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна. Там ще бъде истинската отговорност. Външното господство може лесно да бъде постигнато. То се постига чрез силите, които не са собствена заслуга. Това външно преминаване на външното господство става като една природна необходимост. Обаче отговорността ще бъде нещо дълбоко важно за душите. Защото въпросът стои вече записан в книгата на съдбата на човечеството.
към текста >>

Обаче отговорността ще бъде нещо дълбоко важно за душите.
Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна. Там ще бъде истинската отговорност. Външното господство може лесно да бъде постигнато. То се постига чрез силите, които не са собствена заслуга. Това външно преминаване на външното господство става като една природна необходимост. Обаче отговорността ще бъде нещо дълбоко важно за душите. Защото въпросът стои вече записан в книгата на съдбата на човечеството. Ще се намерили при онези, на които външното господство се пада като чрез една природна необходимост, достатъчен голям брой хора, които да чувствуват отговорността, че поставянето в това чисто външно, материалистично господство, не се измамвайте относно него че в това чисто външно, материалистично господство, че в тази кулминация на външното, материалистично господство трябва да бъдат вложени подтиците на духовния живот? И това не трябва да бъде забавено! Средата на настоящето столетие е един пълен с голямо значение момент. Хората би трябвало да чувствуват цялата тежка отговорност, когато чрез една външна природна съдба са избрани, предназначени да навлязат в господството на материализма защото това ще бъде господството на материализма във външния земен свят.
към текста >>

Ще се намерили при онези, на които външното господство се пада като чрез една природна необходимост, достатъчен голям брой хора, които да чувствуват отговорността, че поставянето в това чисто външно, материалистично господство, не се измамвайте относно него че в това чисто външно, материалистично господство, че в тази кулминация на външното, материалистично господство трябва да бъдат вложени подтиците на духовния живот?
Външното господство може лесно да бъде постигнато. То се постига чрез силите, които не са собствена заслуга. Това външно преминаване на външното господство става като една природна необходимост. Обаче отговорността ще бъде нещо дълбоко важно за душите. Защото въпросът стои вече записан в книгата на съдбата на човечеството. Ще се намерили при онези, на които външното господство се пада като чрез една природна необходимост, достатъчен голям брой хора, които да чувствуват отговорността, че поставянето в това чисто външно, материалистично господство, не се измамвайте относно него че в това чисто външно, материалистично господство, че в тази кулминация на външното, материалистично господство трябва да бъдат вложени подтиците на духовния живот? И това не трябва да бъде забавено! Средата на настоящето столетие е един пълен с голямо значение момент. Хората би трябвало да чувствуват цялата тежка отговорност, когато чрез една външна природна съдба са избрани, предназначени да навлязат в господството на материализма защото това ще бъде господството на материализма във външния земен свят. Защото това господство на материализма носи същевременно в себе си зародиша на разрушението. Разрушението, което е започнало, не ще престане.
към текста >>

Хората би трябвало да чувствуват цялата тежка отговорност, когато чрез една външна природна съдба са избрани, предназначени да навлязат в господството на материализма защото това ще бъде господството на материализма във външния земен свят.
Обаче отговорността ще бъде нещо дълбоко важно за душите. Защото въпросът стои вече записан в книгата на съдбата на човечеството. Ще се намерили при онези, на които външното господство се пада като чрез една природна необходимост, достатъчен голям брой хора, които да чувствуват отговорността, че поставянето в това чисто външно, материалистично господство, не се измамвайте относно него че в това чисто външно, материалистично господство, че в тази кулминация на външното, материалистично господство трябва да бъдат вложени подтиците на духовния живот? И това не трябва да бъде забавено! Средата на настоящето столетие е един пълен с голямо значение момент. Хората би трябвало да чувствуват цялата тежка отговорност, когато чрез една външна природна съдба са избрани, предназначени да навлязат в господството на материализма защото това ще бъде господството на материализма във външния земен свят. Защото това господство на материализма носи същевременно в себе си зародиша на разрушението. Разрушението, което е започнало, не ще престане. И да добие някой днес външното господство, това означава: да приеме силите на разрушението, силите на болестта за човека, да живее в тях. За щото онова, което човечеството ще занесе в бъдещето, ще се роди от новия зародиш на духа. Този зародиш трябва да бъде отгледан.
към текста >>

И за това съществува отговорността за онази страна, на която се пада господството на света.
Защото това господство на материализма носи същевременно в себе си зародиша на разрушението. Разрушението, което е започнало, не ще престане. И да добие някой днес външното господство, това означава: да приеме силите на разрушението, силите на болестта за човека, да живее в тях. За щото онова, което човечеството ще занесе в бъдещето, ще се роди от новия зародиш на духа. Този зародиш трябва да бъде отгледан. И за това съществува отговорността за онази страна, на която се пада господството на света.
към текста >>

И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд.
В момента, когато започва да работи, започва мисълта. И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос. И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди. И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд. Обаче всичко ще зависи от мислите. И самата мисъл зависи от това, че ние отваряме нашите сърца за импулсите на духовния свят.
към текста >>

Днес трябва да се говори много за отговорността и за значението на мисълта.
Днес трябва да се говори много за отговорността и за значението на мисълта. Ето защо в тази сказка аз исках да изтъкна именно този нюанс.
към текста >>

129. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Всички познавате онези личности, които до голяма степен са отговорни, особено в Централна Европа, за ужасните условия в които сме въвлечени, доколкото някое човешко същество може да се нарече отговорно за тези неща.
Всички познавате онези личности, които до голяма степен са отговорни, особено в Централна Европа, за ужасните условия в които сме въвлечени, доколкото някое човешко същество може да се нарече отговорно за тези неща. Какво направиха тези хора, когато бедата се стовари върху Европа? Те написаха книги! Ние имахме книги, написани от всякакви видове хора.
към текста >>

" Ако на този въпрос ще бъде отговорено, то ние трябва да обърнем вниманието си към онези, които твърдят, че са изпълнили своя духовен живот с Христовия импулс, но които всъщност работят в анти-Христова насока.
Сега може да попитаме: "Как става така, че хора, чиято съдба ги е поставила във водеща позиция, имат в своя живот нещо, останало назад по такъв начин? " Ако на този въпрос ще бъде отговорено, то ние трябва да обърнем вниманието си към онези, които твърдят, че са изпълнили своя духовен живот с Христовия импулс, но които всъщност работят в анти-Христова насока. Нека обърнем нашето внимание на много официални представители на религиозни вероизповедания, хора претендиращи да говорят според Евангелията, но които в наши дни са против всичко, което всъщност се казва за живия Христос в тях. Най-анти-Христовите личности често се намират днес сред духовенството, сред проповедниците на т.н. Християнски вероизповедания.
към текста >>

130. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес. Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.
към текста >>

131. 12. Бележки GA_207 Антропософията като космософия 1

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс“.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс“.
към текста >>

132. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Защото спрямо доброто и злото, физическото и етерното тяло са неутрални; същото е положението и при растенията; едва Азът и астралното тяло „внасят“ моралната отговорност във физическото и етерното тяло.
Но дори и за онзи, който няма свръхсетивни опитности, е ясно, че Азът и астралното тяло са свързани с това, което наричаме световен морален ред. В мига на пробуждането, така да се каже, ние пронизваме нашето физическо и етерно тяло със световния морален ред. Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния живот, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло. Защото спрямо доброто и злото, физическото и етерното тяло са неутрални; същото е положението и при растенията; едва Азът и астралното тяло „внасят“ моралната отговорност във физическото и етерното тяло.
към текста >>

133. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
През 1917 г. Р. Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир. Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия.
към текста >>

134. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света.
Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите. Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света. Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това.
към текста >>

135. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта. Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>

136. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането. Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот. Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения. В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>

137. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно английски-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на духовния живот.
Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно английски-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на духовния живот. Това може наистина да се направи чрез навлизането, мощното навлизане на антропософския импулс. Дори обществото тук да е малко - вярвайте на идеалната магия, то ще може да стане голямо тъкмо защото тук е налице силен копнеж по духовния живот. След всичко, което, от една страна, се проявява като ужасен упадък, който не може да се отрече, при някои хора, може би съвсем несъзнателно се надига копнеж към духовния живот. И ако цари въодушевление и активен живот в антропософския импулс, тогава би могло точно тук добре да се напредне със спецификата на антропософията.
към текста >>

138. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Като второ, човекът се чувства поради това отговорен пред духовните светове.
Човекът първо се схваща като принадлежащ към духовните светове и чрез това узнава, че земното съществуване трябва да получи своите задачи от духовните светове. Като второ, човекът се чувства поради това отговорен пред духовните светове. Всичко това го издига над простото земно съществуване, но не така, че той да го напусне мечтателно-мистично и да не го уважава достатъчно, а като точно от надсетивния свят си извлича задачите за земното си съществуване и с това повлиява целия стил, цялото състояние на земното си съществуване.
към текста >>

В нашето време е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки разум да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове.
В нашето време е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки разум да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове. След като с тези думи представям нюанса, който следва да приемат моите днешни разяснения, бих искал отново да изложа нещо ново относно отношенията на човека с надсетивния свят.
към текста >>

139. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Някога ще има проникната с духовността интересна наука, която ще констатира, че в езиците, в които преобладават съгласните, хората могат много по-малко да бъдат обвинени морално, понеже са много по-малко отговорни за своите дела, за разлика от езиците, където преобладават гласните.
Някога ще има проникната с духовността интересна наука, която ще констатира, че в езиците, в които преобладават съгласните, хората могат много по-малко да бъдат обвинени морално, понеже са много по-малко отговорни за своите дела, за разлика от езиците, където преобладават гласните. Защото гласните са отзвук от нашия взаимен живот с духовните йерархии. Това го донасяме с нас и го внасяме тук, на Земята. То остава в нас и е наше собствено откровение. В съгласните ние се нагласяме към външния свят. Светът на съгласните, консонантите е земен.
към текста >>

Но внимавай, защото тогава ще си отговорен пред божественото, което не бива да третираш така профански, както съгласните.»
Това го донасяме с нас и го внасяме тук, на Земята. То остава в нас и е наше собствено откровение. В съгласните ние се нагласяме към външния свят. Светът на съгласните, консонантите е земен. И представим ли си някакъв език, който има само съгласни, той би бил такъв, за който един посветен би казал: «Той е подходящ за земното, искаш ли да имаш небесното, трябва да прибавиш гласните. Но внимавай, защото тогава ще си отговорен пред божественото, което не бива да третираш така профански, както съгласните.»
към текста >>

Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност.
Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността. Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>

В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>

То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>

140. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
*8. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук, на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс". След Коледното събрание през 1923-1924 г. в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>

141. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>

Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
към текста >>

Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора.
към текста >>

142. Съдържание GA_223 Годишният кръговрат

Човешката отговорност пред Космоса.
Човешката отговорност пред Космоса.
към текста >>

143. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тъкмо тогава, обхваната в нейния правилен духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на пълната отговорност, която човекът има спрямо целия Космос.
Една такава идея може да бъде почувствувана в нейната пълна красота. И тъкмо тогава, обхваната в нейния правилен духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на пълната отговорност, която човекът има спрямо целия Космос. И начинът, по който съвременният човек, живеещ в епохата на свободата, се отнася към цветята, е всъщност като първата малка глътка от онова, от което той занапред ще пие с пълни шепи. Той отпива тази първа глътка, доколкото си изгражда съответните понятия и идеи, но занапред той ще пие с пълни шепи, доколкото отваря сърцето си за елементарните Духове, обитаващи нещата и Съществата в обкръжаващия го свят.
към текста >>

144. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество.
Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления. И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли. Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество. Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност. В своите действия и в съществото си той научава за връзката на човека като земно същество с неговите предишни земни животи.
към текста >>

145. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Антропософското общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
[2] Антропософското движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>

146. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага. Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности. Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота. Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>

147. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
към текста >>

Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>

В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>

След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>

Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
към текста >>

Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес. Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
към текста >>

Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес. Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
към текста >>

148. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят.
Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят. Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек.
към текста >>

149. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност.
Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност. Тук наистина се касае именно за това да се вникне в най-дълбоките взаимовръзки на съществуването в света. Защото в основата на кармата, в протичането на кармата лежат всички неща и процеси, всички явления на света, включително и природните явления. Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира пред нас именно във формата, в която я виждаме. Ние приведохме примери за определено протичане на кармата. Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери.
към текста >>

Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>

Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>

150. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ето защо с онази отговорност, която произлезе от Коледното събрание, също можем да говорим за кармата на Антропософското общество, тази твърде сложна карма; защото това е една обща карма, която се ражда от кармическото сливане на множество отделни хора.
Ето защо с онази отговорност, която произлезе от Коледното събрание, също можем да говорим за кармата на Антропософското общество, тази твърде сложна карма; защото това е една обща карма, която се ражда от кармическото сливане на множество отделни хора. И когато вземете в истинския смисъл, в неговия дълбок смисъл всичко това, което е било казано в течение на тези лекции върху кармата и което произтича също и от други взаимовръзки, които са били разглеждани тук, тогава ще констатирате, мои мили приятели, че някои неща, които стават тук, когато определен брой хора чрез тяхната карма са доведени в Антропософското общество, са предхождани от други събития, които са станали с тези хора, преди те да встъпят в земното съществуване, а това отново е следствие от събития, които са станали в минали земни съществувания.
към текста >>

151. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко.
Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост. Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания. Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят.
към текста >>

152. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда».
Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция. Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост. Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда». Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща.
към текста >>

153. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>

154. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области.
Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече. Но на Коледното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изследва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изследва също и за човешката духовна същност. Затова в бъдеще в Антропософското общество безрезервно ще се говори за това, което беше залегнало в намеренията още в началото, но за което това Антропософско общество първо постепенно трябваше да узрее. Това също е нещо, което като един езотеричен полъх навлезе в Антропософското общество чрез Коледното събрание. Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области.
към текста >>

155. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Поради това тя стана също и отговорна, макар че на първа линия беше отговорен този, който притежаваше робите и беше техен господар.
Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат? - Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат. Затова се лъжат относно дисхармонията между това, което са и което искат да бъдат. Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост. Но изхождайки от социални навици, тя причиняваше доста зло на робите. Поради това тя стана също и отговорна, макар че на първа линия беше отговорен този, който притежаваше робите и беше техен господар.
към текста >>

156. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>

157. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван. Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>

Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум.
Всички тези неща трябва да бъдат постепенно разбрани. Когато бъдат разбрани, тогава в Антропософското Движение ще дойде едно съвършено ново течение. Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум.
към текста >>

158. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по отношение на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията.
И след това от Антропософското Общество се развиха някои неща, които не стояха в органическата, вътрешна жизнена сила на това, което представлява духовно Антропософското Движение. Всичко това аз обясних през време на Коледното Тържество, тук бих искал да спомена само за него. В известен смисъл представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, както то беше сега наново основано от Гьотеанума. Защото до сега беше така, че аз стоях само изцяло на задния план като учител сред Антропософското Движение и официално не приемах никаква служба. Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по отношение на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията. Обаче това трябваше да стане. Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха поставени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение.
към текста >>

159. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Да насочваме поглед към Коледното Тържество ни задължава вече известна отговорност в душата, да направим от него нещо действително, докато иначе то ще се оттегли от земното съществуване, ще върви в същата посока, която днес описах за лунната същност.
От тук идва това, че всъщност това Коледно Тържество или не е нищо за антропософското дело, или то е всичко. То ще бъде нищо, ако не намери своето продължение, ако е било само едно празненство, на което сме се порадвали малко; след това забравяме всичко и живеем по старите пътища. Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него. То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество. Коледното Тържество става действително едва чрез това, което става по-нататък от него. Да насочваме поглед към Коледното Тържество ни задължава вече известна отговорност в душата, да направим от него нещо действително, докато иначе то ще се оттегли от земното съществуване, ще върви в същата посока, която днес описах за лунната същност. Естествено то беше в определен смисъл тук в света. Дали ще бъде действено като Коледното Тържество за живота, зависи, дали то ще бъде продължено.
към текста >>

160. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност.
Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която човешкото тяло е имало дотогава. Дотогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката. По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта.
към текста >>

Тя е необходима за същество с такава самостоятелност на тялото; с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност; с такива говорни инструменти, които превръщат вътрешните изживявания на душата във външно чуван звук.
По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът същевременно да насочи вниманието си към дихателния процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност, понеже докато по време на описаното въздействие на силите от висшите светове се е извършвало означеното преобразяване (на човешката фигура), чрез същите тези сили във вътрешността на тази фигура е била изградена днешната дихателна система. Тя е необходима за същество с такава самостоятелност на тялото; с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност; с такива говорни инструменти, които превръщат вътрешните изживявания на душата във външно чуван звук. Чрез съответното насочване на вниманието върху дихателния процес се подпомага издигането във висшите творящи духовни области.
към текста >>

161. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това повишава отговорността спрямо света.
Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае. Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред. Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам.
към текста >>

162. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност.
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм. Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност. Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм. И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм? Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща.
към текста >>

Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично.
Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии. Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика. Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично.
към текста >>

163. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели.
Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа. Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели. Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно. Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред. Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно.
към текста >>

164. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения.
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения. Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта. Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер. Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта.
към текста >>

165. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>

Само върху американските братства лежи отговорността за случилото се тогава..."
Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения. Това е действие, до което рядко се прибягва дори от Братята отляво, и в случая на мадам Блаватска бе осъдено от почти всички европейски окултисти. Само върху американските братства лежи отговорността за случилото се тогава..."
към текста >>

166. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори. Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота.
към текста >>

167. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка.
От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки предвид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици. Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество. Това естествено изискваше усилия, наистина упорити усилия. Бе поставен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата. През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка.
към текста >>

Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени.
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства. Говорих за това в предходните лекции. Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен.
към текста >>

И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите.
Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим. И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите. Тези хора искат да знаят всичко, но от друга страна този някой се старае да говори от начало до край само за онова, което в действително е било намислено. Тогава той е принуден да говори по цяла група теми, за които все още не е имало удобен случай за пълно изследване. Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят.
към текста >>

168. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Във всички такива хора се подбуждат инстинкти за унищожение, така че този Орден всъщност е отговорен за изпращането в света на човешки същества с разрушителни инстинкти.
Например, в света действително съществува Орден, който води някои хора към запознаване с тези тайнствени същества без никаква подготовка. Във всички такива хора се подбуждат инстинкти за унищожение, така че този Орден всъщност е отговорен за изпращането в света на човешки същества с разрушителни инстинкти. В един пасаж от свой труд Ницше загатна за съществуването на този Орден, без да познава точните обстоятелства. (Виж бележките в края на тази лекция бел. англ. пр.)
към текста >>

169. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

За това е отговорен единствено мързелът.
Има само две възможности. Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат. Каквото и да реши на направи Ариман, той никога не може да повлияе на интелекта, който хората прилагат, дали в настоящата епоха или в бъдещето, за да изучават Духовната Наука. В това можете да бъдете сигурни. Ако хората не направят опит да разберат Духовната Наука, те не отправят своя интелект към нея но Духовната Наука не може да бъде обвинявана за това! За това е отговорен единствено мързелът.
към текста >>

170. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим.
Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно. Може би този свръхсетивен живот, когато той се представя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата. И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим. Следователно по отношение на сетивното и на свръхсетивното ние се чувствуваме в едно крайно противоположно положение.
към текста >>

171. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели, Архаи и т.н. Всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния, или „етерен“ свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Рудолф Щайнер нарича тези Същества „елементарни Духове“, или „природни Духове“, макар че подобни имена са „крайно неподходящи“. Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента „земя“, Уиндините в елемента „вода“, Силфите в елемента „въздух“ и Саламандрите в елемента „огън“.
към текста >>

172. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието.
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им. Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>

173. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя.
Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии? Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст. От лицето на зрелия човек ни облъхва това, което под формата на понятия е било вложено в детската душа, защото спящата душа формира човешкото лице също и според вече изработените понятия. Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя. Строго погледнато, освен душевния и мисловен живот, понятията формиpaт и самото човешко тяло.
към текста >>

174. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Едва ли е възможно да пробудим у нас истинско чувство за отговорност, без да сме наясно с огромното значение на всичко това, без да сме наясно, че хранейки детето с мазнини, ние спъваме един космически, един еволюционен процес, който под формата на духовно-душевен поток -се стреми да премине през целия човек.
Едва ли е възможно да пробудим у нас истинско чувство за отговорност, без да сме наясно с огромното значение на всичко това, без да сме наясно, че хранейки детето с мазнини, ние спъваме един космически, един еволюционен процес, който под формата на духовно-душевен поток -се стреми да премине през целия човек. Да, хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса!
към текста >>

175. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>

Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката.
Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката. И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото:
към текста >>

Изостряй чувството си за душевна отговорност.
Изостряй чувството си за душевна отговорност.
към текста >>

176. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах.
Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо. По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино. Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах. След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер.
към текста >>

177. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Очертават се три основни въпроса: Да се вземе под внимание; Кой трябва да извършва сексуална просвета? Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача. Мисля, че Вие не бихте давали с удоволствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници.
към текста >>

178. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин. И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси. Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа. Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>

179. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>

Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки.
разрешение, да тласка човека да върви напред да продължава да работи. Всемирната загадка не може да звучи така, че човек да приключи с нея: необходимо е, когато човек е стигнал до разрешението на Всемира, да бъде в състояние в известен смисъл да започне отново. Ала това е възможно само ако човек се е поставил правилно спрямо тази всемирна загадка. Светът поставя много въпроси пред нас. В първия момент ние изобщо не можем да обхванем с поглед колко много въпроси поставя светът пред нас. Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки. Какъв е всъщност истинският отговор на многото въпроси? Истинският отговор е именно само един: Човекът. Светът ни разкрива загадките и тогава пред нас застава човекът. Той е синтез, той е едно обобщение и тъкмо в човека се съдържа разрешението на всемирната загадка.
към текста >>

180. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите.
Където няма други въздействия върху човешкия организъм, там той си създава един чисто механичен силов отпечатък. По отношение на двигателно-веществообменната система азът си създава динамичен уравновесяващ силов отпечатък. Но този факт трябва да го имаме предвид, понеже човекът действително е различен според това дали стои или върви, или дори плува. Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти. В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите. Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде. Само че то не е истина. Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва. И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка.
към текста >>

181. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Някои от въпросите ще бъдат отговорени през следващия час, който веднага ще последва.
Някои от въпросите ще бъдат отговорени през следващия час, който веднага ще последва.
към текста >>

182. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>

183. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Преди всичко, необходимо е усилване на чувството за отговорност.
И аз предполагам, че всеки участник в този курс е морално убеден, че като подпомага селското стопанство, той служи на човечеството. Ето защо селскостопанският кръг следва да бъде разглеждан и като един морален кръг, който си поставя задачата да гарантира правилното използване на въпросните средства. Да, магията се използва и от Боговете, обаче разликата между бялата и черната магия се състои изключително в това, че при бялата магия имаме една безкористна, морална намеса, а при черната магия имаме една користна, неморална намеса. Друга разлика няма. И естествено, всички приказки относно възпитанието на непълноценните деца, остават празен звук, ако не се вземе предвид, че възпитателните средства биха могли да се прилагат също и по неморален начин. Преди всичко, необходимо е усилване на чувството за отговорност.
към текста >>

Открито мога да заявя, скъпи мои приятели, че ако в наши дни бихме могли да разчитаме на едно по-силно чувство за отговорност, ние бихме могли да постигнем много повече.
Открито мога да заявя, скъпи мои приятели, че ако в наши дни бихме могли да разчитаме на едно по-силно чувство за отговорност, ние бихме могли да постигнем много повече. Но понеже в нашата епоха съвестта не е достатъчно будна, за много неща се налага да пазим мълчание. Когато хората чуват: може да се направи това, може да се направи онова, те са склонни да се присъединят към общата инициатива. Те имат желание да свършат нещо. Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта. А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума.
към текста >>

Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта.
Открито мога да заявя, скъпи мои приятели, че ако в наши дни бихме могли да разчитаме на едно по-силно чувство за отговорност, ние бихме могли да постигнем много повече. Но понеже в нашата епоха съвестта не е достатъчно будна, за много неща се налага да пазим мълчание. Когато хората чуват: може да се направи това, може да се направи онова, те са склонни да се присъединят към общата инициатива. Те имат желание да свършат нещо. Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта. А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане. При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно. Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата душа, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него. Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост.
към текста >>

184. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно.
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно. Това, което действува в корените, е възможно най-недуховно. Корените имат сравнително силна физическа и етерна връзка с цялото ни обкръжение, докато в цветовете започва един нов живот, изпълнен с копнеж към астралния свят. Израствайки нагоре, растението се одухотворява все повече и повече. И сега идва ред на въпроса: Какви са отношенията между корените и мировите закономерности?
към текста >>

От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси. От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове. Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>

Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си.
И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси. От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове. Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>

Обаче има и друго: Занапред решението за влизане в Антропософското общество ще се определя и от отговора на въпроса, дали човек носи своята отговорност или не я носи?
Обаче има и друго: Занапред решението за влизане в Антропософското общество ще се определя и от отговора на въпроса, дали човек носи своята отговорност или не я носи?
към текста >>

Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности.
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности. При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган. Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган. А дали занапред това ще бъде разбирано в рамките на антропософското движение?
към текста >>

Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена.
Ето какво може да се каже, като един вид основополагащ камък, в началото на едно такова начинание, каквото е Вашето. Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване. Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена. Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен. И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество. Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки. И това се правеше толкова ясно, че дори не се забелязваше и хората вярваха точно в обратното.
към текста >>

185. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Как трябва да бъдат преценявани свободната воля и отговорността.
Описание на усилващите изживявания в четирите стадии и техните духовно-научни причини. Въздействие то на подобни процеси върху живота и болестта: Св. Терезия. Чрез изучаването на подобни процеси лекарят може да достигне до боравене с терапевтичния елемент. Преплитане с Кармата. Как трябва да бъдат преценявани свободната воля и отговорността.
към текста >>

За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на следрожденото развитие на човека.
За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на следрожденото развитие на човека. Описание на същото с разглеждане на наследствения поток и на частите на човешкото същество. Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества. Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността. Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло.
към текста >>

Значение на тази точка: свобода и отговорност.
Слънчеви сили в душевно-духовното. Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка. Промяна в началото на 20-те години. Влияние на силите на неподвижните звезди през четвъртото седемлетие. Човекът, оставен от космическите сили на самия себе си дори по отношение на съхранение на тялото. Значение на тази точка: свобода и отговорност.
към текста >>

186. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Втората съществена глава на пасторската медицина включва да бъде отговорено на въпросите, свързани с хигиената на религиозно-култовите обреди.
Втората съществена глава на пасторската медицина включва да бъде отговорено на въпросите, свързани с хигиената на религиозно-култовите обреди. Така например с лаика да бъде разискван въпроса за здравословното и вредното церемониално установените пости, или също така за това, което официалната лекарска наука казва например относно обрязването или нещо подобно. За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически факултет, хигиенно-медицински е разгледан въпроса за аскетизма. Тук могат да се кажат много и различни неща.
към текста >>

187. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но практиката е следната, че при даден човек, който е застанал пред Вас в някакво трудно житейско положение, Вие ще трябва да решавате, дали можете да го държите отговорен за неговите постъпки.
Това е теорията. Но практиката е следната, че при даден човек, който е застанал пред Вас в някакво трудно житейско положение, Вие ще трябва да решавате, дали можете да го държите отговорен за неговите постъпки. Тук въпросът става практически, дали този човек може да си служи със своята свободна воля или не. По какъв начин можете да решите това? Чрез това, че Вие можете да прецените, дали неговата духовна и физическа конституция са в равновесие. И в двата случая може да дойде както лекарят, така и пасторът. Ето защо в обучението на лекаря, както и на пастора трябва да се съдържа разбирането на онова състояние, в което човекът или е в равновесие между дух и природа, или това равновесие е изместено.
към текста >>

Никога не би могло да се решава чувството за отговорност у дадена човешка личност по друг начин, освен според задълбоченото познание на човешкото същество.
Никога не би могло да се решава чувството за отговорност у дадена човешка личност по друг начин, освен според задълбоченото познание на човешкото същество. Въпросът за свободата, свързан с въпроса за отговорността са възможно най-дълбоките.
към текста >>

Въпросът за свободата, свързан с въпроса за отговорността са възможно най-дълбоките.
Никога не би могло да се решава чувството за отговорност у дадена човешка личност по друг начин, освен според задълбоченото познание на човешкото същество. Въпросът за свободата, свързан с въпроса за отговорността са възможно най-дълбоките.
към текста >>

188. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В днешното ни разглеждане ще вмъкнем една глава Антропософия, която пред любителите няма нужда да бъде разглеждана в такива подробности, но то която ние ще имаме нужда, ако желаем да продължим разискванията за здравата отговорност и за болестната, патологична безотговорност, както това е важно да бъде познавано от лекаря, а така също и от пастора.
В днешното ни разглеждане ще вмъкнем една глава Антропософия, която пред любителите няма нужда да бъде разглеждана в такива подробности, но то която ние ще имаме нужда, ако желаем да продължим разискванията за здравата отговорност и за болестната, патологична безотговорност, както това е важно да бъде познавано от лекаря, а така също и от пастора.
към текста >>

Това е, което ни прави свободни същества, носещи отговорност.
В своята вътрешна динамика ние имаме непрекъснато един стремеж натам или стремеж да се отдалечим от там, Това, което се извършва в човека, когато той се стреми към тази нулева точка или се стреми да се отдалечи от нея, това всъщност е стремеж да се приближим към една нула или стремеж да се отдалечим от една нула. Това е нещо, което ние извършваме по посока на нищото. Ние се стремим към точка, където светът вече не действува и където човекът все още не е започнал да действува. Между двете съществува един вид нула. Тук ние имаме нещо в себе си, което е ориентирано към една нула. Това е, което ни прави свободни същества, носещи отговорност. Това, че ние сме свободни същества, носещи отговорност, е обосновано в човешката конституция, тъй като в преминаването от света към себе си ние преминаваме през една нулева точка, както оста на везната от дясно на ляво, и от ляво на дясно минава през една нулева точка, която точка не се подчинява на законите, на които е подвластна останалата част от везната. Можете да си представите, ако тук имате една везна /Виж рис. №3, дясно/, че тук са валидни механичните закони, които Вие сте изучавали, тук важат механичните закони, и те придават на везната една определена конфигурация, или така, че това тук е горе, това долу, или обратното. Това са законите на везната, на лоста. Но ако вземете тази точка, Вие можете да премествате везната, останалата и конфигурация, поради механичните сили тя е навсякъде една и съща, където и да пренасяте везната, тази точка е свободна; нея вие можете да премествате, сякаш тя изобщо не е свързана с везната, везната остава съвсем недокосната от нея.
към текста >>

Това, че ние сме свободни същества, носещи отговорност, е обосновано в човешката конституция, тъй като в преминаването от света към себе си ние преминаваме през една нулева точка, както оста на везната от дясно на ляво, и от ляво на дясно минава през една нулева точка, която точка не се подчинява на законите, на които е подвластна останалата част от везната.
Това е нещо, което ние извършваме по посока на нищото. Ние се стремим към точка, където светът вече не действува и където човекът все още не е започнал да действува. Между двете съществува един вид нула. Тук ние имаме нещо в себе си, което е ориентирано към една нула. Това е, което ни прави свободни същества, носещи отговорност. Това, че ние сме свободни същества, носещи отговорност, е обосновано в човешката конституция, тъй като в преминаването от света към себе си ние преминаваме през една нулева точка, както оста на везната от дясно на ляво, и от ляво на дясно минава през една нулева точка, която точка не се подчинява на законите, на които е подвластна останалата част от везната. Можете да си представите, ако тук имате една везна /Виж рис. №3, дясно/, че тук са валидни механичните закони, които Вие сте изучавали, тук важат механичните закони, и те придават на везната една определена конфигурация, или така, че това тук е горе, това долу, или обратното. Това са законите на везната, на лоста. Но ако вземете тази точка, Вие можете да премествате везната, останалата и конфигурация, поради механичните сили тя е навсякъде една и съща, където и да пренасяте везната, тази точка е свободна; нея вие можете да премествате, сякаш тя изобщо не е свързана с везната, везната остава съвсем недокосната от нея. Така, когато човекът залови себе си със своето душевно изживяване в точката, към която преди това се е стремил, но от която след това той се стреми да се отдалечи, тогава Преди това в него е действувал светът, след това действува самият той, човекът.
към текста >>

Тук ние разбираме отговорността.
Това са законите на везната, на лоста. Но ако вземете тази точка, Вие можете да премествате везната, останалата и конфигурация, поради механичните сили тя е навсякъде една и съща, където и да пренасяте везната, тази точка е свободна; нея вие можете да премествате, сякаш тя изобщо не е свързана с везната, везната остава съвсем недокосната от нея. Така, когато човекът залови себе си със своето душевно изживяване в точката, към която преди това се е стремил, но от която след това той се стреми да се отдалечи, тогава Преди това в него е действувал светът, след това действува самият той, човекът. А тук не действува нищо. Но в тенденцията натам или оттам навън може да изживее в себе си онова в човека, което не се определя нито от природата, нито от света; там, където е разположен хипомохлионът, там с изходната точка на неговата свобода. Тук ние разбираме отговорността.
към текста >>

И така, ако например при един 35 годишен човек искаме да определим степента на неговата отговорност, но обективно, изхождайки не просто от лаицизмът и от дилетанство, то ние ще трябва да се запитаме: може би тук действува по-силно нещо от онова, което по един ненормален начин е формирало себе си до точката в края на 20-те години, и тази точка е разположена малко или повече към младостта или повече към старостта?
И така, ако например при един 35 годишен човек искаме да определим степента на неговата отговорност, но обективно, изхождайки не просто от лаицизмът и от дилетанство, то ние ще трябва да се запитаме: може би тук действува по-силно нещо от онова, което по един ненормален начин е формирало себе си до точката в края на 20-те години, и тази точка е разположена малко или повече към младостта или повече към старостта? Човекът е в пълната си отговорност, когато тази точка е нормална, когато, според жизнената изява на човека, целият човешки живот може така да бъде преценен, че да кажем, тази точка е нормална! Ако тази точка е разположена силно по посока на младостта, това означава, че светът твърде рано престава да въздействува върху човека, т. е. ако светът твърде рано престане да действува върху човека, тогава такъв човек трябва да бъде изпитан по отношение на това, дали, макар и леко, макар и в слаба степен, не страда от натрапчиви идеи, дали не се поддава лесно на душевно детерминиране, така че да не можем да му приписваме пълната отговорност за неговите дела.
към текста >>

Човекът е в пълната си отговорност, когато тази точка е нормална, когато, според жизнената изява на човека, целият човешки живот може така да бъде преценен, че да кажем, тази точка е нормална!
И така, ако например при един 35 годишен човек искаме да определим степента на неговата отговорност, но обективно, изхождайки не просто от лаицизмът и от дилетанство, то ние ще трябва да се запитаме: може би тук действува по-силно нещо от онова, което по един ненормален начин е формирало себе си до точката в края на 20-те години, и тази точка е разположена малко или повече към младостта или повече към старостта? Човекът е в пълната си отговорност, когато тази точка е нормална, когато, според жизнената изява на човека, целият човешки живот може така да бъде преценен, че да кажем, тази точка е нормална! Ако тази точка е разположена силно по посока на младостта, това означава, че светът твърде рано престава да въздействува върху човека, т. е. ако светът твърде рано престане да действува върху човека, тогава такъв човек трябва да бъде изпитан по отношение на това, дали, макар и леко, макар и в слаба степен, не страда от натрапчиви идеи, дали не се поддава лесно на душевно детерминиране, така че да не можем да му приписваме пълната отговорност за неговите дела.
към текста >>

ако светът твърде рано престане да действува върху човека, тогава такъв човек трябва да бъде изпитан по отношение на това, дали, макар и леко, макар и в слаба степен, не страда от натрапчиви идеи, дали не се поддава лесно на душевно детерминиране, така че да не можем да му приписваме пълната отговорност за неговите дела.
И така, ако например при един 35 годишен човек искаме да определим степента на неговата отговорност, но обективно, изхождайки не просто от лаицизмът и от дилетанство, то ние ще трябва да се запитаме: може би тук действува по-силно нещо от онова, което по един ненормален начин е формирало себе си до точката в края на 20-те години, и тази точка е разположена малко или повече към младостта или повече към старостта? Човекът е в пълната си отговорност, когато тази точка е нормална, когато, според жизнената изява на човека, целият човешки живот може така да бъде преценен, че да кажем, тази точка е нормална! Ако тази точка е разположена силно по посока на младостта, това означава, че светът твърде рано престава да въздействува върху човека, т. е. ако светът твърде рано престане да действува върху човека, тогава такъв човек трябва да бъде изпитан по отношение на това, дали, макар и леко, макар и в слаба степен, не страда от натрапчиви идеи, дали не се поддава лесно на душевно детерминиране, така че да не можем да му приписваме пълната отговорност за неговите дела.
към текста >>

Ако тази точка е разположена твърде късно, ще трябва да се запитаме, дали поради вътрешната си природа човекът не е възпрепятствуван да развие пълната свобода на своята душа, дали не е физически твърде силно детерминиран, и по тази причина отново да можем да му припишем пълната отговорност.
Ако тази точка е разположена твърде късно, ще трябва да се запитаме, дали поради вътрешната си природа човекът не е възпрепятствуван да развие пълната свобода на своята душа, дали не е физически твърде силно детерминиран, и по тази причина отново да можем да му припишем пълната отговорност.
към текста >>

189. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство.
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство. Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
към текста >>

190. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание.
Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване. То е сторено в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
към текста >>

191. Бележки към настоящото издание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи.
Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели. Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва. Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени. Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи. Такъв род корекции, които са неизбежни при пропуски в стенограмата или при волностите на свободния изказ, са предприети още в първото издание и почти без промени са включени в новия текст. Има места, които показват, доколко постскриптът може да се измени вследствие погрешно прочитане на стенограмата, което още един път показва значението на оригиналната стенограма. Там, където я няма, няма и надежда да се поправят много думи, които са достигнали до нас само „по милостта на стенографията“. Защото кой може без стенограмата да се досети, например, че вместо „wie gewöhnlich (както обикновено)“, трябва да се чете „wie Geologen (като геолог)“ (виж стр. 23)?
към текста >>

192. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети.
Нарастващото число земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества. Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието. Оттам получи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни. За тези произведения беше избрана запазена та марка „Деметер“. Представител на тази дейност беше „Деметер стопански съюз“. Освен този „Деметер-съюз“ в Западна Германия, в много други страни също съществуват вече такива Деметер организации.
към текста >>

193. Волфганг Шауман. Въведение в курса по земеделие на Рудолф Щайнер GA_327 Биодинамично земеделие

са прегледани и съставени от авторите и проверени от тях, както и от Фондацията „Екология и селско стопанство“ с възможно найголяма отговорност.
Всички съдържащи се в тази книга сведения, резултати и т.н. са прегледани и съставени от авторите и проверени от тях, както и от Фондацията „Екология и селско стопанство“ с възможно найголяма отговорност. Въпреки това грешки не могат напълно да се изключат. Затова издателството и авторите не могат да дадат гаранция и не поемат никаква отговорност, ако в текста има неправилни твърдения.
към текста >>

Затова издателството и авторите не могат да дадат гаранция и не поемат никаква отговорност, ако в текста има неправилни твърдения.
Всички съдържащи се в тази книга сведения, резултати и т.н. са прегледани и съставени от авторите и проверени от тях, както и от Фондацията „Екология и селско стопанство“ с възможно найголяма отговорност. Въпреки това грешки не могат напълно да се изключат. Затова издателството и авторите не могат да дадат гаранция и не поемат никаква отговорност, ако в текста има неправилни твърдения.
към текста >>

194. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Това не променя нищо във факта, че съдържанието представлява моето лично схващане и аз нося лична отговорност.
Повече читатели обаче очаквам измежду практикуващите. Представеното тук е резултат от дълго занимаване със съдържанието и в никакъв случай не е само една единствена духовна работа. Най-напред в много от общите усилия водещи бяха по-старите приятели, които са се занимавали с предмета вече десетилетия преди мен. После се заинтересуваха и други, които бяха с десетки години по-млади. Те също съдействаха по определен начин. Това не променя нищо във факта, че съдържанието представлява моето лично схващане и аз нося лична отговорност. Сърдечно благодаря на критичните читатели на проекта! Разбира се, може да има различни мнения по много точки, но все пак аз се помъчих да се издигна над само изказани мнения. По-специално изборът на коментираните места би могъл да се направи по друг начин. Не се предявяват претенции за изчерпателност и не се и прави опит за това. Във всички случаи е необходима една прецизна мисловна работа от страна на читателя, така че истинските потребности може би не стоят така далече една от друга.
към текста >>

Такова усърдие ние наричаме отговорност.
Но съществува също и възможността да се види насоката, в която хората и светът трябва да се движат, за да може развитието поне в известна степен да е успешно. Такава картина за посоката на развитието във всяко време може отново да бъде проверявана, допълвана или коригирана, напълно свободно от фанатизъм. Трябва да се опитваме да си поставяме нашите цели много по-надалеч в бъдещето. За това ни е нужно знание за миналото. Но всяка стъпка трябва да бъде съобразена с наличните факти. Такова усърдие ние наричаме отговорност. Само в такива рамки човек може да разбере, какъв е замисълът на антропософията и на Селскостопанския курс.
към текста >>

Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>

Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“.
Че за това на човека му е необходим мозъкът, е очевидно. От него той се нуждае, както се нуждае от ръката, за да хваща нещата в сетивния свят. Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“. Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените?
към текста >>

Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание.
От него той се нуждае, както се нуждае от ръката, за да хваща нещата в сетивния свят. Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“. Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените? Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително. Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори.
към текста >>

195. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Чак поради това сме отговорни същества.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание.
към текста >>

Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух. Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
към текста >>

196. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части.
към текста >>

197. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в растениевъдството. При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние получават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат. Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се получат неочаквани въздействия. Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.
към текста >>

198. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка. Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>

199. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
към текста >>

200. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ.
Йохан Фронмайер, 1850-1921. Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, с. 107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луциферически черти, отдолу – с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) – Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. – Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.
към текста >>

201. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ.
Йохан Фронмайер, 1850-1921. Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, с. 107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луцифери-чески черти, отдолу - с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) - Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. - Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.
към текста >>

202. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това са неща, за които трябва да се има ясна представа при обсъждането на толкова важни и отговорни работи, като пчеларството.
Това са неща, за които трябва да се има ясна представа при обсъждането на толкова важни и отговорни работи, като пчеларството. Вярвам, че благодарение на това постепенно ще се успее да се достигне до по-правилна гледна точка.
към текста >>

203. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното.
Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света. Следователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите. Трябвало е да се учи, за да се стане истинско доверено лице. Днес в качеството на доверени лица се проявяват много хора, особено в партиите и тем подобни, но при това остава въпросът, достойни ли са за доверието тези доверени лица! Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка. Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното. И така, по онова време е трябвало първо да се научат на това, какво всъщност означава в човека истината. Може с увереност да се каже: в древността хората лъжели не по-малко отсега. Но сега лъжата се разнася навсякъде. Преди обаче е трябвало отначало да се научиш да бъдеш правдив човек. Това е трябвало да се усвои, когато в течение на дълги години човек е бил врана, доверено лице в мистериите.
към текста >>

204. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат.
Тогава аз си помислих, че и сам мога да чета всичко това в къщи. Веднъж, когато той излезе, аз погледнах какво е това, което той чете на глас и започнах да вземам от същото. Това ми се отдаде. Взех «Критика на чистия разум» на Кант, издание на «Рекламна универсална библиотека», разкъсах я на коли и я подших в моя учебник, който стоеше пред мен по време на занятията. Така четях Кант, докато учителят изнасяше урока по история. Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...! » Както в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.! » Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше. Той винаги слушаше в сънно състояние. Само понякога, ако ми се наложеше да повиша тон, той се събуждаше, комично се стряскаше и възклицаваше: «Да, но Кант каза!
към текста >>

Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание.
към текста >>

И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието.
към текста >>

Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието. Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има. Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията. Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата.
към текста >>

НАГОРЕ

7.4539680480957